Религиозното и народното начало в “Проглас към Евангелието”

“Проглас към Евангелието” е първата творба на декламативната поезия в старобълг. лит. Все още не е сигурно кой е автора й, но редица изследователи твърдят, че е самият Константин-Кирил Философ. Други известни учени защитават тезата, че авторът на творбата е Константин Преславски. В “Проглас към Евангелието” се разглеждат религиозното и народното начало. От една страна се следват каноничните традиции, но от друга, се въплъщават идеите за християнството, за да направи святото слово достъпно за всички. Основния мотив в тази стихотворна творба е прославата на словото, неговото могъщество. Точно това означава и самата дума проглас – възвестяване, прогласяне на някаква безспорна и значима истина. Тази истина трябва да бъде внушена на всички; оттам идва и приповдигнатия тон на стихотворението. Човекът е разпънат между това дали да следва истината на Бога и да бъде воден от вярата или да следва слепотата на съблазните и “пламтящия огън” на греха. Той трябва да се пребори с мрачните сили на злото в името на божествената светлина, на истинския закон. Във финалната част на творбата фигурата на злото е съвсем ясно откроена – това отново е “врагът човешки”, лукавия, самият дявол. С него трябва да се преборят човеците, за да бъдат спасени. Спасителят, водителят из мрака на греховете е словото. Именно появата на словото е онова чудесно събитие, което така вдъхновено възвестява творбата. Защото словото идва като път, светлина и спасение, и променя съотношението на силите в света. В композицията на творбата възгласяването на словото е предадено достъпно чрез анафоричното повторение “слушайте”. Словото е основна ключова дума. Силата му идва от Бога, то е “дар божи”, който трябва да бъде приет от народа. Словото непосредствено носи в себе си блясъка на божествената светлина. Друг мотив в творбата е свързан със славянския й характер. Когато говори за словото, авторът има съвсем точен и ясен адресат – “всички славяни”, “цял славянски народе”. За да бъде разбрано едно послание, то трябва да бъде ясно и достъпно. Но колкото могъща и всеобхватна да е оповестената истина, тя няма шанс да стане част от човешкия опит, ако бъде облечена в “хиляди неразбрани думи”. Основния противник на славянското слово са чуждите езици. Те са неразбираеми и поради това са безсилни в оповестяването на истината. Друго доказателство са светостта на родния език е и перифразата на думи на апостол Павел. Според него, за да стигне до Бог, молитвата трябва да излъчва чувство, смисъл и вяра, но също така трябва да бъде разбираема за молещият се. Кулминацията на творбата е когато авторът казва: “Голи са без книги всички народи” Без силата на книжовността, без спазването на Божиите повели и истини народите са изложени на изкушения. Единственото познание, което ще облагороди съдбите им и ще им даде перспектива за бъдещето са словото и книгите. “Проглас към Евангелието” е илюстрация на новаторството на идеи, оформящо оригиналния образ на старобълг. лит. Нейни характерни худ. черти са култът към словото и богоизбраността на бълг. народ, обречен на святата си мисия да разпространява славянските букви. “Проглас към Евангелието” е вдъхновена стихотворна творба за човешкия избор, за пътя на хората и народите към познанието, за правото на човека да бъде творец.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × five =