Разумът и безумието на Дон Кихот

Животът в Испания през далечния XVII век се свързва не само с прашните улици и неприветливи, тъмни ханове. Този период се свързва със създаването на едно от най-великите и значими за литературата произведения “Дон Кихот де ла Манча”. В това далечно за нас време Мигел де Сервантес пише това произведение, което минавайки през годините трупа все повече и повече популярност и заслужено уважение. В своето неповторимо и незабравимо произвединие Мигел де Сервантес доста успешно осмива и иронизира така известното завладяващо всички хора странстващо рицарство. Авторът представя своя герой Алонсо Кехана като спонтанна и безумна личност и все пак в цялото му безумие има “капчица” разум. Също завладян от силното и необяснимо влияние, което оказват романите за странстващи рицари, идалгото Алонсо Кехана, по-късно самопрекръстил се на прословутия Дон Кихот, е опиянен от неповторимите приключения на описаните герои в романите. Макар и вече да е човек на възраст, петдесет годишен, идалгото кипи от енергия и е готов за невероятни подвизи. Без да го интересува какво мислят другите хора, без да се бои за самия себе си, Дон Кихот тръгва по Земята, за да търси справедливост, да помага на невинните и онеправданите. Поемайки множество рискове, стремящ се да подряжава на странстващите рицари, героят на Сервантес се представя в светлината на безумец. Точно това е и целта на целия роман – да покаже колко безумни са онези дълбоко завладяващи романи за несъществуващи рицари. Като безумец и тотална “откачалка” се проявява и Дон Кихот. Още от хората на неговото време, та и до ден днешен, неговите действия са считани за нелогични, откачени, безумни. И все пак в цялата тази “побъркана” обстановка, в цялото безумие има място да се намеси и разумът. Не са случайни тези борби с вятърни мелници и стада овце. В тяхно лице Дон Кихот вижда опасността, те са нещото нарушаващо ежедневното спокойствие, след като ги забелязва, след като му пречат, значи не е никак луд. Ако в днешни дни се роди един съвременен Дон Кихот, той също ще има с какво да се бори, срещу какво да се изправи. Този път обаче ще надигне рицарското си копие срещу човешката злоба, завист, ненавист, агресия, лицемерие и т.н. и т.н…. А може би и през XVII век се е борил точно с тях, но създателят му Мигел де Сервантес е представил всички тези човешки слабости чрез лицата на грозни великани, защото злобата и завистта никой не би ги описал като нещо красиво, а дори напротив. Колкото и безумни да са действията на сервантесовия герой, той все пак напълно разумно се бори за един по-добър свят. Дон Кихот дори е много по-разумен от повечето хора и много по-храбър от тях, щом забелязва пукнатините в обществото и се осмелява да направи нещо, за да ги запълни. Както някога, така и сега има несправедливост и живота несъмнено е нечестен, но през времето на късния ренесанс Дон Кихот хваща за ръка безумието си, което го довежда до гибелта му, и разумът си, който пък го овековечава. При Дон Кихот не е ясно, кое е по-точно изразено, разумът на безумието му или безумието на разума му. Въпреки че в дадени моменти не е важно дали действията ни са пораждани от безумието ни или от разума ни, щом правим нещо правилно, не само за самите себе си, а и за околните. Всички действия на незабравимия Дон Кихот са правилни, опасни за самия него, но въпреки всичко правилни, независимо дали са безумни или разумни.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 + twenty =