“Разумен в безумието и мъдър в лудостта” или двойствените измерения на образа на Дон Кихот

Сложен и многопосочен като съдържание и тълкуване е образът на Дон Кихот от знаменития роман на Сервантес.Дон Кихот е роден в миналото,живее в настоящето и се гордее с бъдещето,носи частица от културната памет на човечеството:стремежа към свобода,гордо достойнство,несломим дух за постигане на идеала във време на атрофираща се нравствена ценностна система.Образът далеч надхвърля пародийния замисъл и се превръща в носител на вечното противоречие м/у възвишени идеали и грозната действителност..В естетически план това придава трагикомични измерения на образа, който е реалистичен като изграждане.Дон Кихот се превръща в олицетворение на идеала.Негова нравствена максима е ,,да правиш всекиму добро и никому зло”.В това е хуманистичният ефект на образа, надраснал стократно пародийния замисъл,благодарение на великата художествена дарба на Сервантес,като потвърждение на думите на Хайнрих Хайне,че ,,перото на гения е по-велико от самия гений”.Дон Кихот е въплъщение на идеите за спаведлив човешки живот,за борба в името на свободата-,,най-висшето човешко благо”.Сервантесовият герой покорява с блогородството на духа си,със самопознанието за собственото си безсмъртие,защото висшата цел на неговия живот е да върши добро.(,,Празна работа и загубено време ли е да се скиташ из света, за да търсиш не благата, а стръмните, по които добрите се изкачват на престола на безмъртието”?)Тези дълбоко хуманистични и безсмъртни истини, които са условие за развитието на човечеството към по-добър и справедлив човешки живот , са прозренията на мъдростта в безумието .Безумието превръща обикновения идалго в личност,бунтар,герой . Той става необходим на света и хората.Mетаморфозата Алонсо Кихана-Дон Кихот отвежда към отношението на здравия разум и лудостта.Алонсо Кихана е добър,честен по пророда, но води безцелен живот.Жждата към героични дела и романтика го тласка към света на рицарството.Четенето на рицарски романи отговаря на неговата светла представа за света.Четенето на рицарски романи е само повотдъта лудостта , която е така необходима, за да се съхрани истинското духовно здраве на Дон Кихот, както и най-типичната му проява-волята за висока дейност.Лудостта на Дон Кихот е своеобразна раекция на високонравствената личност към действителността.Съзнанието за собствената лудост, но и прозрението за ,,омразния век”;мечтата за ,,златните векове” и справедливо устроен свят, придават възвишени измерения на образа.Смешния образ на героя е роден от миналото, а трагичният е създаден от вяра в бъдещето и своя чист, и хуманен свят.Речта при козарите,освобождаването на каторжниците -това са доказателства за трагикомичните измерения на образа,който буди смях и състрадание като естетическа реакция у читателя. Дон Кихот е човек на големите идеали,макар и несъобразени с действителността; човек който гледа във висините и затова се разминава с действителността.Дон Кихот иска да бъде герой, но неговото време почита не героизма, а ескудосите.Идеалите са погребани, господства грубият интерес.Мрачна и печална е действителността. В безумието си Сервантесовият герой се домогва до същността на ,,пошлото време”.Дон Кихот е страдащ безумец : ,,Боли ме сърцето, че се посветих на рицарството в това подло време.”Това е разумът на безумния, който достига до мисълтаза безнравствието и липсата на духовност в действителността.Под благородното влияние на Дон Кихот помъдрява и Санчо Панса, покорен от висшата духовност на своя ,,господар”.Етичното въздействие на Дон Кихот променя Санчо Панса за света, помага му да опознае себе си, заразява с философията на доброто в името на ближния.Безсмъртната част от духа на безумния мъдрец зъживява у Санчо Панса, за да има вечен животтова се състои сложната диалектика на образа и тяхното философско осмисляне . ,,Идеалът намира място в живота и равновесието се възтановавя”,както твърди Исак Паси . Съхранена остава добротата и човечността, стремежът към мъдрост. Това е доказателство, за идеала буди недоумение. А Донкихотовци се раждат и действат във време на погубена нравственост.Конфликтът с неприемащата ги действителност конфликт на прогреса с ретроградността, на доброто и злото, на истината и лъжата.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − seven =