Раждането на бореца със свобода и правда в „До моето първо либе”

Стихотворението на Христо Ботев „До моето първо либе”е оригинална творба в световната любовна лирика.За пръв път в него се поставя по нов начин въпросът за любовта и дълга.Съвсем не според установената традиция,у него дълг и любов не влизат в противоречия,цялата творба показва желанието на лирическия герой да превърне любимата си в свой идеен съмишленик.Времето,в което е изградена творбата е категорично сегашно време,но съдържанието му ни връща в миналото на лирическия герой,макар че то е споменато само за да бъде отречено.За нас обаче детайлите на това минало илюстрират постепенното израстване на бореца за свобода и правда, а също така и възможностите на психолога Ботев да отчита всички колебания на човешкото сърце и да ги представя достоверно.В миналото неговия лирически човек има съвсем обикновенно битие –любовта и любимата събират всичките му възторзи.Нека отбележим интересен факт-в началото стихотворението е изградено като обръщение към имплицитен,скрит за момента събеседник,чийто образ изплува постепенно пред нас.Появава се и любимата,която се отличава с младост и хубост,с душевна ведрост,която прозира в усмивката й,със своя”глас чуден”.Магията която излъчва тя е призната искрено от лирическия герой: та за една твоя усмивка безумен аз света презирах и чувствата си в калта увирах. Ако отчетем,че шест от общо деветте строфи на творбата започват със заповедни глаголи,лесно можем да откроим опасността поради тяхното изобилие да стигнем до погрешен извод-категорично отричане на любовта и любимата.Обаче назоваването на причината за емоционалната промяна поставя нещата на точното им място.Любовта престава да бъде най-важното нещо за лирическия герой,когато отваря широко очи за света около себе си и вижда страданието на поробения си народ.Изключително чувствителен,той неможе да приеме че любовните песни са по-значими от плача на сиромасите.И тук се е проявил психологът Ботев,който точно отразява поривите в младежката душа.Неговият млад лирически герой реагира на видяното страдание с първична емоционална реакция-страданието на народната маса предизвиква в душата му най-първичното чувство-омраза към неговите врагове.Да отбележим и способността на художника Ботев да материализира словото-злобата у него придобива материална плътност и обвива като броня страдащото сърце на лирическия герой:”сърце зло в злоба обвито”.Едва по-късно това първично чувство ще бъде преодоляно,тогава,когато е открита великата идея за национална свобода,чиято реализация той ще приеме като единствена цел на живота си. Ако се върнем към желанието на лирическия герой да направи от любимата си свой идеен съмишленик,трябва да проследим стратегията която си избира,за да я види(образно казано)до себе си в борбата.Пред нея най-напред е представил общата картина на робското страдание,в която особено се отличаватдве ярки метафори-вековните бури пеят”приказки за стари времена”и”песни за нови теглила”.Първата метафора определено крие намек за някогашното българско минало,за някогашната свобода,която е пленителна като”приказка”,настоящето обаче наслъстява само поредица от житейски изпитания обобщени с метафората”нови теглила”.Богатата,но незряла емоционалност на младата жена,любимият провокира с нещо разтърсващо,защото знае,че няма как конкретното човешко страдание да намери отвор в сърцето й.При това си избира да представи тъкмо ония страдалци,които в патриархалното време са лишени даже и от опората на семейството-„плаче сирота вдовица и теглят без дом дечица”.А като че за образования слушател се е появил предходния стих,който налага внушението,че робството не е само тежест,но и срам,защото прави възможно предателствотона ближния”брат брата продава”.След тези стихове следващата строфа започва с категоричното”Запей или млъкни,махни се”.За мнозина това е мигът на окончателнатараздяла,а такова усещане се ражда от близостта на двата заповедни глагола.Трябва обаче да кажем,че това не е емоционалната кулминация на творбата,а нейната развръзка.Защото тъкмоза любимата той изгражда картината на бъдещата борба в романтичната светлина,опитвайки се да я спечели с нейната красота и величие: Там…там буря кърши клонове, А сабя ги свива на венвц. Тази част от лирическата творба дава най-ясна представа за Ботевата визия за съвременността.За него съвременната действителност е заредена с нерешени проблеми,които могат да бъдат преодолени само по един начин-чрез революция.Цялата земя”гърми и тътне” в детонациите на тази революция,а „магнетофонния запис”,който придружава тази картина откроява два основни звука-гневните и злобни викове на нейните врагове и безсмъртната прослава на героите изпята в”предсмъртни песни надгробни”.Приповдигнатата национална атмосфера подготвя читателя за ново предизвикателство-да приеме естетизацията на смъртта,която за Ботев не е безследно изчезване на индивида,а венец на съзнателното му усилие да увенчае живота си с подвиг и да приеме света като”мила усмивка”.Ако се върнем към основния лирически сюжет трябва да кажем,че Ботев не оставя особено място за избор на любимата на своя герой.Неговата лична визия за борбата,за собствената му съдба за последен път напомнят за любимата,че той е избрал пътя си категорично и няма да се върне назад независимо от нейния избор.Последната строфа подлъгва невнимателния читател,защото внушава усещане,че лирическия герой е сам и неразбран.Ако обаче това е истина,какъв е смисълът за написването на творбата?Освен това тази последна строфа е сърдечно обръщение не само към любимата,но и към всични духовни събратя,за които борбата за свобода е неизменна повеля за времето,към всички които като него ще приемат,че върховния миг на човешко щастие е мигът на смъртта в името на освобождението.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + seventeen =