П. Яворов – Градушка

Идеята заизначалната зло,разрушаващо хармонията на селското ботие,е водеща и в „Градушка”.Яворов сякаш слива в съзнанието си представата за социални и природни бедствия.Не е толкова важна причината,защото неиното овладяване стои извън възможностите на човека.Важно е страданието на селянина,неговата болезнена реокция на изпепелените надежди,на разпадащия се свят. Стихотворението „Градушка” е шедиовър на Явороеата сациална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.Градушката сепревръща в един мащабен и обощаващ символ на драмата на човешкото съществуване,на трагичната му предопределеност и безпомощност. Състраданието на лирическия събект тук прераства в стон,във вик на ужас.Подобно на стихотворението „на нивата”,и тук Яворов използва кръговата композиция,за да внуши затварянето на кръга на безисходицата.Първата част започва с трагичната изповед на селянина,като непосредствено страдание прераства в стон на всечовешкота страдание на угнетените.Образът на живота е разкрит като низ от страдание които са фатално неизбежни,затова единствения изход е смърта. Втората част обаче представя друга възможност за спасение-хармонизиране на простите човешки изживявания с природата.Другота лице на селското битие-зреенето на надежда,властването на светлината но въпреки радостното настроение се ражда страхът от катастрофата ,фаталистичното предусещане за тоталната неизбежност на злото.В движението от втора към третата част се отделя и все повече се дистанцира от селското битие лирическия Аз.Предчувствието на злото е въплатено в слънцето което праща огън.Човекът е оспял да подреди своя мъничък свят но големия свят на природата му е неподвластен.Две ключови за текста категории светлината и мрака са противопоставени в четеъртата част.Небето е видяно като сцена върху която се сблъскват зловещите стихий.В петата част лирическия Аз преминава в нея,за да съпреживее ужаса на изсипващия се ад.Яворов изгражда представата за света според философията на обикновения човек,за неговата непознаваемост и конструираност според принципите на злото,за неизмената трагичност на човешкото битие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eight + 7 =