Пътят към висшето общество – амбиции и нравствено поражение, според романа „Бел ами”

Мопасан е един от най-големите белетристи на XIX. По това време се развива социалният реализъм като художествено направление. Важна роля в художествената литература играе реалистичният детайл като носител на основната мисъл и отражение на действителността. Утвърждава се тезата,че „личността изцяло е продукт на социалната среда”. В голяма част от произвденията си Мопасан обръща внимание на взаимоотношенията между хората. Виртуалното му майсторство на боравене със словото позволява в наглед прости случки и детайли да отрази дълбоки нравствени и философски проблеми. В творбата си „Бел Ами”, Мопасан изразява негодуванието си срещу новите ценности и невъзможността човек да реализира копнежа си за истинско щастие. Авторът замисля това свое произведение като разкриване на новия тип човек-кариеристът,който се стреми към висшето общество, независимо по какъв път ще достигне до него – чрез авантюри или нравствено поражение. В романа на Мопасан копнежът за истинско човешко щастие е сведен до постигане на блестяща кариера, пари, леки удоволствия. Липсва богата гама от дълбоки човешки чувства и преживявания, вкусът към красивото, към природата, към изкуството, защото затворен е за най-съкровените чувства светът. Тяхното място е заето от жаждата за власт, пари и безскрупулността на обществото. Именно в това се състои трагедията на цивилизацията по времето на Третата република във Франция. В творбата си Мопасан ни запознава с един бивш подофицер, който става жертва на щастливо стеклите се обстоятелства. В първата част той просто е наблюдател отблизо,който се оказва доста привлекателен за жените. Далеч не стоят така нещата във втората част, където той е основното действащо лице в творбата. Вече осъзнава и определя събитията. Прониква в дущевността на жените, с които се среща и общува. Разрушава нравствената им устойчивост като ги съблазнява и обладава. Той знае, че това е най-неконтролируемото чувство –любовта. След като жените се влюбват в него, Жорж Дюроа ги използва, за да се изкачи в обществото. Той се превръща в продажен мъж, защото се продава на жените, за да постигне целите си. Първо на мадам дьо Марел, защото тя му дава пари за ежедневните разходи и дори плаща квартирата, в която се срещат. Но той намира това за напълно естествено – щом „иска развлечения, трябва да си плаща”. Тук виждаме, че е използвач и безскрупулен тип. Дюроа се продава и на г-жа Форестие, не толкова за материалното, а за моралното, защото тя ще го издигне в обществото чрез положението си в него и статиите, които написва. Съблазняването на госпожа Валтер е далеч по-трудно, заради привидната й нравствена устойчивост, изградена през целия й живот в обществото на хищниците. Все пак тя става следващата жертва на Дюроа по пътя към върха. При обладаването й той проявява съобразителност, защото не настоява, а я оставя сама да се оплете в мрежите му. От г-жа Валтер Дюроа получава много ценна информация за заговорите срещу него. За начина, по който той е бил използван и за финансовите спекулации, които ще направят срещу него г-н Валтер и съдружниците му. Малката Сюзан се оказва последното стъпало за амбициозния Дюроа. Тя щему се отплати с издигане до министерско или депутатско място, чрез положението на баща си в обществото. Така Жорж Дюроа извървява пътя към висшето общество – от нищото към върхa. В началото на романа се разхожда по улиците на Париж неизввестен и обикновен, а сега е с баронска титла и прспективи за още по-голяма власт. Точно отношението в това висше общество представляват трагедията на цивилизацията. Разложението на обществото в управляващите слоеве е пълно. Всички се борят за пари и власт, Дюроа е централен образ, но всички останали допълват картината, затова в творбата няма да открием положителен герой. Неслучайно Мопасан насочва героя към журналистиката, защото той добре я познава поради практиката си във вестниците”Льо Гълоа” и „Жил Блас”. Разкриват се игрите между финансистите и собствениците на вестниците, защото те моделират общественото мнение и са в състояние с няколко статии да свалят или издигнат на ръководен пост човек. Точно това прави и Дюроа – с три статии сваля от поста външния министър. Така, продал вече тялото си, продава и мислите си, като пище злобни статии. За това, че е използван без да получи нищо, той си връща с женитбата си за дъщерята на шефа си – Сюзан Валтер. Това се явява необходима предпоставка, за да предприеме стъпката да се ожени за малката Сюзан. В творбата ясно личи присъдата на автора, като той не я заявява директно, а използвайки всички на иронията, осмива Дюроа. Най-много сарказмът на автора личи в думите на свещеника, извършващ бракосъчетанието между Жорж и Сюзан :,,многоуважаваният”, ,,почтеният журналист” и ,,пример за обществен морал”. Така се доказват и още веднъж изродените ценности на обществото. Защото, ако наистина действията на Дюроа се определят така, значи трагедията на съвременната цивилизация е пълна. Важен белег за иронията на автора, с която се подчертават амбициите по пътя към висшето общество е още в заглавието: ”Бел Ами”. Това е прякор, който героя получава от дъщерята на първата си любовница. Как е възможно човек, който лъже и използва жените за издигане, като всеки път надява маската на безнадеждно влюбения, да ти бъде добър приятел. Това е невъзможно! Човек заличил от ценностната си система чувства като любов, уважение, състрадателност, не може да е приятел на никого, дори на себе си. Като смекчаващо вината обстоятелство се явява утвърдената по това време теза на Балзак и Мопасан, че „личността изцяло е продукт на социалната среда”. Той просто е жертва на времето си и действа с методите, които то е утвърдило, за да му се открие пътя към висшето общество. Дюроа търси място в обществото без да подбира средства, защото използвайки нравственото поражение, може да стигне по-бързо до мечтания връх. Точно затова „Бел Ами” получава широк обществен отзвук – заради актуалността на проблема, поставен в него. По времето на Третата република хора като Жорж Дюроа не са единични случаи, а обществена напаст, обсебила върховете на властта, достигайки там чрез долни и подли средства. Тези средства водят до обезценяване и обезстойностяването на любовта и заменянето и с фалш и лицемерие. Нравствено поразени, унищожени, но с амбиции големи и решени да не се спират пред нищо. И ето, че пътят към върха се оказва превзет – въпреки че е стръмен …

loading...

One Response to Пътят към висшето общество – амбиции и нравствено поражение, според романа „Бел ами”

  1. Страхотна статия! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × four =