Протестът на Терсит – втора песен на “Илиада”

От древността до нас са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас “Илиада” на древния певец Омир се разказва за една тежка и продължителна война между троянците и древните елини. В цялото произведение се възхваляват ахейците, техните герои, победата им над Троя и са показани трудностите, през които преминават. Една от тези трудности е протестът на Терсит. Във втора песен на епоса го виждаме за пръв път на общото събрание, когато се нахвърля с обвинения срещу Агамемнон. Този на пръв поглед грозен човек е хармония от отрицателни качества: “…с гърбица, куц, кривоглед, раменете му хилави бяха, вгънати силно навътре и сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с няколко щръкнали косми.” Той се отличава от другите войници със своята съзнателност. Протестът срещу родовата аристокрация е израз на възмущението му от постъпките на “сина Атреев”. Не може да понесе подигравките с войниците и опълчвайки се срещу Агамемнон си печели много врагове. В обвинителните му думи прозира надигащият се глас на народното недоволство. Но този социален глас не интересува Омир, макар че като обективен писател го вписва в поемата. Според него постъпката на Терсит, породена от завист и вродено упорство, е дръзка и недостойна. Тя е изтълкувана като нарушаване на военната дисциплина и заплаха за ахейското единство, единство въплътено в образа на Агамемнон. Поради тази причина оценката на Омир за образа на Терсит е подчертано отрицателна. Той е единственият отрицателен герои в целия епос. Обвиненията на Терсит срещу Агамемнон, че настоява да воюват при Троя за лични облаги, му печели много неблагоприятни отношения. Въпреки очакванията му войската не го подкрепя и неговата реч не успява да предизвика могъщата сила на народа. Единствен Одисей, от целия съвет, се наема да защити авторитета на цар Агамемнон пред войската и другите вождове: “…само да чуя отново така да дърдориш безумно,… …ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна, плаща с хитона, които покриват ти срамните части ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити вън от съвета изгонен позорно със удари тежки. Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите.” Дръзките думи на Терсит са начало на социалното недоволство. Недоволство, което Омир не приема. Макар и прав в своите убеждения той бива унизен пред всички. Чрез плача и смутения му поглед се разкрива как първият бунтар се засрамва и “…си седна, сгърчен от болки,…” Във втора песен е показан стремежът на вождовете да пренебрегнат и заглушат гласа на народа. Показано е какво се случва с тези, които дръзнат да се опълчат на властта. Власт притежавана от хора алчни и ненаситни като Агамемнон. Такива алчни и ненаситни хора съществуват и днес. Именно те притежават властта и днес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen − eleven =