Прометей и Океан – готовността за саможертва срещу примирението със злото

В “Прикованият Прометей” Есхил пресъздава образа на бореца с несломим дух, обрекъл се в името на благоденствието на човека. Високохуманната му цел е извор на духовна и физическа сила. В неговия образ съчетаването на волята на съдбата и личната воля води до велик подвиг. Героическият образ на Промитей се оформя в неговия първи монолог. Приятел на чевечеството, титанът Прометй страда от несправедливостта на боговете към човешкия род. Възпротивява се на Зевс и спасява човечеството от гибел, но заплаща с цената на собственото си страдание. Промитей, който се опълчва срещу олимпийците, някога сам е бил поборник за тържеството на тяхната власт. “Нима не аз, а друг дари на младите сегашни богове и власт и почести ? Той не одобрява властта на неправдата, която възнамеряват да установят титаните. Заема се да ги убеди в правотата си. Установената власт на младите богове показва същата несправедливост, която по-рано вдъхновява Промитей за борба против старата власт. Новите властници тръгват по пътя на старите нестраведливци и насилници. Разочарован от една власт, в която е вярвал, която е подкрепял, Промитей открадва искра от божествения огън и я предава на застрашените смъртни. Титанът не само спасява хората от гибел, но той пробужда ума им, научава ги да строят къщи и да разпознават годишните времена, да орат и да кръстосват моретата с кораби. На него човешкият род дължи числата и буквите, умението да лекуват, да откриват подземните богатства. В битката за спаведливост Прометей се превръща в борец срещу тиранията и потисническтвото на Зевс. Той е готов да изтърпи най-тежки страдания. Никакви съмнения, никакви колебания не докосват титана в избрания път. Твърд и неприклонен, мъченикът носи своя кръст. Образът на Промитей семволизира активния борец срещу малодушното премирение със злото. В диалога с Океан Промитей не търси съчувствие, нито помощ. Двамата герои контрастират. На робското покорство на единия се противопоставя несломимата воля и гордост на другия. Океан олицетворява пълната безпринципност, която се ръководи от съображения за собствено благополучие. Той, някогашният съмишленик и съюзник на Промитей, благоразумно е забравил миналото си и днес поддържа Зевсовия ред. Способността му да се преориентира своевременно и да възприеме най-изгодната линия на поведение е най-ярката черта в неговото същество. Океан знае, че Зевс е “жесток, безотговорен цар,” но да се протестира срещу него – значи да се говорят “празни приказки”, които “струват скъпо”. Този герой от опит знае, че мъдростта на практичния е неговото мълчание. Образът на Океан е олицетворява стремежа към егоестично щастие, безпроблемен живот и собствено благополучие. Сега Океан има приятелството на олимпийския заповедник и живее твърде добре, защото не желае да се тревожи от чувството за справедливост, нито да вдига глас на негодувание срещу неправдата. Такива като Океан не се вълнуват от благородни цели, те никога не могат да почувстват онзи възвишен порив, който въодушевява Промитей за подвиг и саможертва. В трагедията “Прикованият Прометей” авторът сблъсква два типа поведение, две представи за чест. Гордото достойнство на бореца и срещу него – жалката горделивост на лакея. Контрастът подчертава и възвисява образа на Промитей. Човеколюбецът и бунтарът Прометей през всички векове ще си остане символ на свобода и независимост, символ на прогрес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × three =