Прометей – човеколюбец и борец срещу тиранията,примирението с неправдата

Древногръцкият драматург Есхил с право е наречен баща на старогръцката трагедия.Той е автор на над 70 трагедии,сред които се откроява „Прикованият Прометей”.Не е разкрит драматичният сблъсък между хуманизма и деспотизма спиращ човешкия прогрес.Конфликтът в творбата е реализиран чрез противопоставяне на човеколюбецът Прометей на враговете на човешкия прогрес в лицето на Зевс и неговите поддръжници. Прометей е носител на най – високите добродетели на героическата натура,символ на големите възможности на човека да отстоява своите права и да се бори срещу тиранията и примирението срещу неправдата. Неговото противопоставяне на Зевсовата воля е принципно и е продиктувано от свободолюбието му.Героят не може да търпи тиранията и своеволието.Точно заради това той е помогнал на Зевс в борбата му срещу Кронос.Но вместо да утвърди управлението си,властникът Зевс сам се превръща в деспот.Той отрежда злочестна съдба на „бедния човешки род”,като го обрича на изтребление.Прометей единствен дръзва да се противопостави на Зевсовата воля,като иска да осуети зловещото му намерение за унищожаване на целия човешки род. Той обсипва хората с божествени дарове,научавайки ги да строят „светли и здрави къщи”,да правят кораби и да кръстосват моретата,да откриват нови земи и най – вече – да създават сами нови блага.Прометей разкрива на човешкия род „най – великата наука за числата”,силата на писмеността,укротената мощ на животните,чудото на лекарствата,които спасяват и продължават човешкия живот. Любовта му към хората не е само празно словоизлияние.С гордост и с вътрешно удовлетворение от стореното той изрежда всички блага,с които ги е дарил.Прометей открадва за тях огъня и им помага да променят коренно първобитното си битие и да облекчат неимоверно живота си,но това не е единствената и м придобивка.Много по – съществено е това,че те получават от него духовния огън на познанието и на вечния стремеж към съвършенството,което ги превръща в хора и им гарантира бъдещото развитие напред. Той си поставя за цел да ги направи мислещи и действащи целенасочени същества,способни да направят и облекчат – своята съдба.Тази своя преданост към човешкия род Прометей изкупва с мъченичеството и със саможертвата си,приковат жестоко към надвисналата над бездната скала. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове.Нито един от тях не може да вникне в същността на великото му дело,нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана.Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост.Именно в противопоставянето на начина на мислене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между старо и ново. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълнееносеца,но го прави открито и с пълна увереност в правотата си.Дори и да знае,колко много болка и страдание го чакат заради любовта му към хората,титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. С образа на Прометей, Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой.В историята има още много такива благодетели на човешкия род,но Прометей е първообразът и затова името и митът за него са символ на нов тип мислене,саможертва и прогрес за цялото човечество.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − ten =