“ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО” – СЛОВОТО

„Проглас към Евангелието” е възторжена възхвала на християнската идея, утвърждаване на Божието слово сред славяните след създаване на азбуката и превода на библейските текстове. Целта на творбата е да приобщи славянския род към Христовата вяра и да се открие пътя на познанието за всяка лич¬ност. „Прогласът” принадлежа към извънкултовата поезия, отличаваща се с актуалност на идеите и висока художественост. Смята се, че неин автор е Константин-Кирил. в него се поставя важен за епохата проблем – за значението на кни¬гите и ролята на християнството за ду¬ховния прогрес на човека. Ерудираният автор залага демократичната идея, че само на разбираем – роден език словото божие може да бъде разбрано и възпри¬ето така, че да стане водещо за живота на отделната личност, да гради нейния светоглед и да формира нравствените й ценности. Заглавието на творбата отвежда към основната авторова цел – прослава и утвърждаване. „Проглас” или призив, об¬ръщение към Евангелието (истинното Божие слово, което не подлежи на проверка и доказване) творецът отправя, за да разкрие ролята на Библията и да я по¬пуляризира сред новопокръстените славяни. За нуждата на велико-моравската мисия Константин-Кирил превежда избрани текстове от Четвероевангелието, които са необходими в богослужебната дейност. Основната за¬дача на славянската писменост е да под¬помогне приобщаването на всички славяни към християнството, като го направи близко и достъпно, разбираемо чрез родния език. Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на библейските тек¬стове и привеждайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово. Слушателят усеща пламенност¬та на дълбоко вярващ човек, заел се с високоблагородна и свещена апостолска мисия. Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приеме със сърцата и душите си, да разбере и да повярва в божията истина. Глаголите в повелителна форма допринасят за сила¬та на внушението: „вижте”, „слушайте”, „любете”, „радвайте се”. в началото на творбата авторът се позовава на Све¬тото писание – на Стария и Новия завет: както пророците са предрекли, Христос иде да събере народите Подобни отпратки към Библията изпъс¬трят цялото произведение и допринасят за достоверността и убедителността на внушението. Християнството води към единство на хората. в този момент и славяните имат възможност да станат част от това единство: Да познаят Бога, /са/сто трябва… Мислейки за бъдещето на душите си, те ще постигнат и познанието на Бога – ос¬новна цел на поетичните внушения, и ще заслужат мястото си до Бога в онзи свят, в който духовното начало ще бъде определящо: Той е дар Божи за дясната част, дар за душите, който никога не тлее, за онези души, които го приемат… Според Библията, при второто при¬шествие на Христос вярващите и пра-ведните ще се наредят от дясната страна на Бога, защото са заслужили не¬говата милост. Своята твърда убеденост в правота¬та и истинността на християнската идея авторът предава чрез създадените опозиции мрак – светлина, езичество -християнство, зло – добро. Езичниците живеят в духовен мрак, защото пред тях не се открива пътят за духовно просвет¬ление и развитие. За всеки християнин е ясно, че евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан водят човешките души към духовно прозрение: вие, които търсите красотата на душите, вижте, любете и радвайте се… Чрез писаното Божие слово хората имат възможност да познаят Бога и да се приближат до Божественото начало. Евангелията откриват широк кръгозор и водят към главната цел – постигане¬то на праведен живот, в който матери¬алното начало не е определящо („отмах¬нете тленното на тоя свят”). Затова тво¬рецът пламенно призовава цялото сла¬вянство: слушайте сега с целия си ум, слушайте, цял славянски народе, слушайте словото, защото от Бога дойде… Глаголната анафора „слушайте “(повто¬рена три пъти) и именната „словото”(съ¬що повторена три пъти – свещено число за християните), подчертават основ¬ното внушение: „Бог е светлина. И светли¬ната е в словото.” „Слово” е ключова дума в творбата, наред със „светлина”. И с две¬те се постига една и съща цел – да се про¬тивопостави божественото начало на незнанието и да се възвеличи Бог. Думата „слово”асоциира с началото на Библията, където Бог е определен като творец на видимия и невидимия свят, като начало на всички начала: „в началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” За да бъде познанието истинско обаче, човек трябва да му се отдаде изцяло – „с це¬лия си ум”. Авторът определя важното зна¬чение на Божието слово за всеки човек -дава му духовни сили, устойчивост, твърдост, вяра – „кърми човешките души”, „крепи сърцата и умовете”. То подготвя истинските християни за най-важната и трудно постижима цел – „да познаем Бо¬га”. Опозицията мрак – светлина в по-ната¬тъшната прослава на Евангелието е свързана вече не с противопоставянето на езичество и християнство, а с триезичната догма, която отнема правото на хиляди хора да слушат Божието сло¬во на роден език. Творецът защитава идеята, че само разбираемото слово е достъпно за хората, защото само така то достига до дълбочината на човешкия разум. За по-голяма убедителност аргу¬ментите са свързани с апостол Павел. Цитираните думи на апостола утвърждават демократичната идея за равенс-тво между езиците и правото на всички народи да развиват своята култура на разбираем за тях език: И свети Павел, учейки, рече: „когато въздавам Богу своята молитва, предпочитам да изрека пет думи, но и всички други да разберат, отколкото хиляди неразбрани думи.” Това позоваване на библейските първо¬източници е насочено срещу фалша и ли¬цемерието на триезичната ерес, която иска да диктува принципите на християнската идея – цел, която е далеч от за¬дачите на истинското християнство. Писателят се позовава не само на Биб¬лията. Той вече е използвал примери от житейската действителност на хора¬та, за да направи идеята за родна пис¬меност още по-близка и убедителна: Защото кой слух. който не чува тътена на гръмотевицата, може да се бои от Бога? А как ноздрите, които не миришат цвета, ще разберат Божието чудо? Използваните реторични въпроси при¬дават полемично звучене на творбата, приближават вложените идеи до обикновения човек, правят посланието по-лес¬но достъпно. Творецът е категоричен, че всяка „безкнижна душа/ мъртва се явява у хората”. Незнанието е мрак, т. е. безкнижието обрича човека на изостаналост. Обратно, приемането на божията исти¬на чрез писменото слово е път, „който открива Божия рай” за душата. Още по-ценно е приемането на Божието слово на роден език – това е основен мотив в про¬изведението на старобългарския писа¬тел. „Проглас кьм Евангелието” е не са¬мо първата творба на извънкултовата поезия, разкриваща основните идеи на християнството и ползата от истинна¬та вяра, но и лирическо произведение, доказало поетичната дарба на Констан¬тин-Кирил философ.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × two =