“Проглас към Евангелието” – Константин-Кирил Философ

„Проглас към Евангелието” е творба, писана най-вероятно през 9-ти век от новата ера.Не се знае със сигурност кой е автор на творбата, но най-разпространената теза е, че това е Константин-Кирил Философ. Стихотворението принадлежи към старобългарската декламационна поезия и е признато за едно от най-образцовите творения на старата българска литература. Основната задача на автора е да провъзгласи истинността и свещеността на Божието слово. Той си поставя за цел да обезсмърти и прослави словото и я постига в своето стихотворение „Проглас към Евангелието”. Още самото заглавие насочва кум смисъла и важността на творбата. Думата : „проглас” идва от старобългарския глагол: „прогласити”, което означава обявявам гласно,провъзгласявам. Точно това прави поетът-възгласява Божията истина. Той се отнася с голямо уважение към славянската писменост, тъй като съзнава, че без нея не би могла да се разпространява християнската вяра. Именно за това той защитава писмеността в една част от творбата. „Прогласът” съдържа 108 стиха, като в всеки стих цезурата се пада след 5-тата или 7-мата сричка. Това може и да е случайно, но авторът може и да подчертава сакралността на числата, за да засили мнението на читателя за това колко е свещено Божието слово. Творбата условно може да бъде разделена 3 части-образа на Христос в началото,притчата на апостол Павел и образа на Христос в края на стихотворението. В началото на „прогласа” е описано идването на Христос на земята като спасител и изкупител на грехове. Пристигането му е свързано с изцеляването на недъзите на хората: „ Слепите ще прогледнат, глухите ще чуят буквеното слово да познаят бога, както трябва”. От там идва и смисълът за величието на Христос, че той може да излекува всичко, за да бъде познат: „както трябва”. По този начин хората ще разберат Божието слово, за да се подготвят за второто идване на Христос, когато: „С огън ще съди народите”. Това насочва към образът му на съдник и заради това славяните трябва да бъдат готови когато той дойде. Единственият начин това да стане е като хората познаят словото и вярата истински. Именно затова Христос първо изцелява пороците, а после се връща, за да разбере кой му е верен. Точно в това твърдение авторът се опитва да убеди своя читател. Втората важна част от стихотворението е свързана с притчата на апостол Павел: „Когато въздам Богу своята молитва, предпочитам да изрека 5 думи, но и всички други да разберат, от колкото хиляди неразбираеми думи.” Точно по образец на тази притча е написано стихотворението-достъпно е за масовия по онова време читател, като същевременно е изпълнено с мъдри слова. Друга важна част от стихотворението е оригиналната притча на автора: „Голи са без книги всички народи, не можейки да се борят без оръжие с противника на нашите души и готови са за плена на вечната мъка…”. С думата „голи”, авторът има предвид има предвид невъоръжени. По нататък в стихотворението многократно се повтаря : „ врагът”. Под враг в Средновековието се има предвид дяволът, но той бива наричан с множество други епитети. Именно срещу него трябва да се борят обикновените хора, но те са : „невъоръжени” без книги. Точно заради това в оръжия на душата се превръща словото и най-вече Божието слово. В края на творбата Христос отново се появява,но като съдник. Авторът умишлено започва и завършва стихотворението с появата на Христос, защото в Средновековието се е възприемало, че животът на всеки човек започва и свършва с Бога. Творбата: „Проглас към Евангелието” е с подчертан религиозен характер и е от голямо значение не само за славяните, но също така за идните поколения. Чрез нея авторът провъзгласява Божията истина и има за цел да разпространи Християнската вяра, за да могат славяните да се подготвят за второто идване на Христос. Творбата е от най-важните старобългарски произведения и е призната за едно от първите образцови творения на старата българска литература.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 3 =