“Проглас към Евангелието” – Константин-Кирил Философ

“Проглас към Евангелието” е стихотворна творба,която прославя новата славянска писменост и я обвързва с прогреса на славяните.Поетът внушава,че знанието е сила,която се равнява на силата на кръста. Творбата разкрива образа на словото,като обединяваща сила.То е представено като божие откровение и единствен път към прогреса.Поетът вярва в ролята на писаното слово,посочва го като връзка между Бога и хората.За него то е и спасение,доближаване до визшето съвършенство и до небето. Стихотворната творба поставя задачи,които напълно се вписват в дха на времето.В духа на каноничната литература поетът утвръждава християнизацията и славянизацията.Възхвалява писменоста и книжовните знания.Точно в духа на своето време поетът се позовава на Бога и на неговата светлина,предречена от пророците.Буквеното слово има чудодейна сила-чрез него”слепите ще прогледнат”и”глухите ще чуят”.Те ще”познаят Бога”с душите си.Словото е като ново четиво,чрез което хората ще спасяват душата и разума си,защото книгите ще им обясняват света.Поетът има съзнанието,че дава на славянския род най-голямото благо с непреходна стойност.Просветителския патос прозвучава в анафоричното повторение”слушайте”.Повелителните и градирани глаголни форми”слушайте”,”вижте”,”любете” внушават,че Евангелието се превръща в сила,която води към доброто и напътства народите да живеят според Божиите закони.В поетичното обръщение към славяните словото и знанието се представят като светлина,докато невежеството е тъмнина:”всяка безкнижна душа не вижда добре божия закон”.Невежия човек е лишен сякаш от първичните сетива-вкуса,обонянието,слуха.Поетът обобщава:”безкнижната душа мъртва се явява у хората”.Божието слово стига до народите ако е извлечено на собствен език.Поетът се позовава на апостол Павел,които твърди,че молитвата може да бъде изказана в пет думи,от колкото хиляди на непознат език.Спирайки се на евангелската притча за сеяча,той подчертава облагородяващата сила на словото.Константин-Кирил Философ наслагва аргументи в полза на новосъздадената писменост,като открива най-силни доводи в свещените книги.Градира доводите си и в края на творбата добавя и своята притча:”голи са без книги всички народи”.В тези думи е скрит основния идеен замисъл на творбата.Книгата е оръжие срещу “противника на нашите души” т.е. дявола,а той е олицетворение на злото-пороци,изкушения,войни.Народите без книги са обречени на гибел и”вечната мъка”.Те са главно условие на прогреса. Художествения текст внушава представа за твореца.Той е многостранна и еродирана личност,хуманист,отдаден на идеята за общославянското братство.Творбата внушава,че е умел полемист и богослов,познаващ отлично Евангелието.Проличава умението му да борави с образността и изразните средства,достига до съзнанието на слушателите си.Поетът е личност с прогресивни идеи за равенство на езици и народи.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 4 =