Проблемът престъпление и наказание – “Граф Монте Кристо”

Това, което прави най –силно впечатление в романа на Александър Дюма –“Граф Монте Кристо” са проблемите за престъплението и наказанието, които стоят в центъра на творбата. Темата за престъплението и наказанието е поставена с отнемането на човешкото щастие. Главния герой и Едмон Дантес, обикновен моряк, който в навечерието на годежа си е обвинен в бонапартизъм и е хвърлен без съд и присъда в ужасния затвор – замъка Иф. Трагичния обрат в живота му настъпва не по негова вина, а заради заговор. Доносът, заради който Едмон е пратен в затвора е дело на завистливия Данглар и влюбения в годеницата му Мерседес ,Фернан. А помощникът на кралския прокурор дьо Вилфор го осъжда като опасен бонапартист, от корист, свързана със собствената му кариера. По този начин Данглар, Фернан и дьо Вилфор извършват престъпление като разрушават живота на един невинен човек и отнемат щастието му. Всяко зло обаче неизбежно предизвиква желание за отмъщение и справедливост, а когато едно отмъщение е дълго време замислено, то се превръща в целенасочено деяние за наказание на извършените злини, отдаване на заслуженото на извършителите на злото. Едмон Дантес прекарва 14 години в подземията на крепоста Иф, където се среща с италианския абат Фария, който го обучава и му разкрива тайното местонахождение на едно несметно богатство. След смъртта на абат Фария Едмон успява да избяга от крепостта Иф и преминава през множество перипетии, воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Едмон се променя коренно и се явява пред парижкото общество като граф Монте Кристо. Зад неговата непроницаема маска се крие фигурата на един неподозиран и затова още по –опасен отмъстител. Граф Монте Кристо иска да накаже враговете си, затова че са го обрекли на бавна и мъчителна смърт. Той иска те да страдат, както той е страдал и да загубят всичко, на което държат, както той е загубил щастието и любовта си. Открил веднъж виновниците за случилото му се зло, той ги преследва неумолимо използвайки техните минали и настоящи грехове, както и слабостите им и ги довежда до физическо и духовно унищожение. Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението. Водейки се от мисълта, че въздава справедливост и че помага на доброто да победи злото, дори когато се стигне до насилие, той оправдава действията си и вярва в схващането за правото на отмъщение при всички обстоятелства. Графът излага на показ престъпленията на своите врагове и ги тласка към самоизобличение. Заслепени от парите, които са придобили, нравствено деградирали и духовно обезличени, противниците на граф Монте Кристо получават това, което са заслужили. Данглар изгубва дъщеря си и е разорен. Дьо Вилфор загубва близките си и полудява. Фернан, също лишен от семейството си и от гражданското си достойнство, се самоубива. Това е възмездието, което справедливо сполита всеки от тях. Опитът да се накажат престъпленията довежда до нови и до нараняването на невинни жертви. Героят достига една граница, зад която вече сам започва да върши зло, но това престава под влиянието на любовта. Любовта му към Мерседес е все още жива, въпреки че той не й е простил, че не го е дочакала. Граф Монте Кристо осъзнава, че той не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и че трябва да остави Бог да се погрижи за по – нататъшното отмъщение. Той се разкайва затова, че се е помислил за равен на Бога и се е наел сам да раздава наказание и възмездие. Проблемът за престъплението и наказанието на пръв поглед изглежда разрешен в полза на справедливостта, но всъщност той е най- трудно разрешим. Финалът на творбата остава отворен, което доказва, че щастието не може да бъде възстановено, а и че проблемът не може да бъде решен, без да се дадат нови жертви, но също така доказва и оптимизма на автора, че всеки ще получи това, което заслужава.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen + thirteen =