Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в разказа „Индже“ на Йордан Йовков

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери. Безспорно най-трудна е била задачата на Йовков в разказа му „Индже“, защото неравният път на прочутия войвода започва като кърджалийски разбойник и завършва като народен закрилник. И в този разказ авторът разкрива, че любовта е най-великото чувство, което хората трябва да изпитат, без да се страхуват. Макар Индже да е безстрашен, да се смата за свръхчовек, нищо човешко не може да му е чуждо, защото любовта е тази, която променя хората. Йовков не разкрива мотивите героят да стане разбойник и главатар на кърджалиите. Индже обича свободата на пространството, в което може сам да създава закони. Той е млад и не щади живота си, не се бои от смъртта. Живее като на сън, като свръхчовек. В Йовковата интерпретация героят е красив, дори когато върши престъпления. Не случайно Пауна се влюбва в кърджалийския главатар още в разгара на кървавите му набези. Не външната красота, а излъчващите се чрез нея размах и безстрашие на духа, отварят любовта на девойката, пленяват я . Неудържимият копнеж по волност повлича Индже в този мътен порой на кърджалийските орди. С появата на Пауна, настъпва и преломът в героя. Той също харесва не само външния й вид, защото е виждал и притежавал много красиви девойки. Но Пауна го пленява със своята смелост и достойнство, което излъчва. Двамата си приличат именно по това: „…Защо това момиче….. стоеше пред него тъй спокойно и кафявите й очи го гледаха радостно и занесено? Ето кое учуди Индже. „ Той взема Пауна за жена именно заради нейната смелост. Знаем, че любовта винаги променя хората, но кърджалийският главатар не признава нищо земно и за това любовта за нечо е чужда. Ако й се отдаде, героят се страхува, че ще загуби свръхчовешкото в себе си и ще заживее в рамките на човешкото. За това Индже става зъл, сприхав, алчен и неблагодарен, защото се страхува от любовта. Героят извършва най-големия грях – посича своята рожба. „Хайдутин дете не храни“ е опит на кърджалията да унищожи продълженито на рода, с което трябва да се привърже към човекото битие. С този грях – срещу родовите закони – Индже загубва не смао детето си, но и любовта на Пауна. Йовков разкрива в „Индже“ героя в мигове на възход и моменти на престъпление. Но воден от дълбоките си хуманни подбуди, авторът се стреми да разкрие способността му за човешко облагородяване, за нравствено пречистване!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + 19 =