Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак

Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато. Той разкрива как хората, овладени от жажда за пари, губят човешкия си лик, погубват душите си и под защитата на законите се превръщат в злодеи и престъпници. Сърцето на такива хора се е вкаменило за всякакви чисти пориви, техния идеал е богатството. Авторът на “Дядо Горио” убедително доказва, че в буржоазното общество всичко е сделка и няма нищо, което да не се оценява с пари. С тях се купуват държавни длъжности, те разделят родители от деца, брат от брата и всяват раздор и завист. Купуват се и се продават човешки съвести и любов. Чезнат и се замърсяват много човешки добродетели. В своя роман “Дядо Горио” стъпка по стъпка Балзак проследява живота на главния си герой от най-ранните му години до смъртта. В личната съдба на този човек, в неговите усилия, мисли чувства, в неговите дела, в неговото отношение към двете му дъщери, а също така по начина, по който те и техните съпрузи се отнасят към него се разкрива проблема за родителската обич и дълга на децата. Писателят иска да каже, че това общество е безпощадно към човека, прогнило е от основите до върха си, то унищожава човека, разкъсва връзките между родители и деца. Младата Викторин е лишена от наследство от богатия си боща в полза на единствения си брат, а бедният аристократ Растиняк взима последните пари на семейството си, за да бъде приет в обществото на богатите. Всичко това е показано не сухо и отвлечено, а живо и убедително чрез героите в романа, чрез техния живот и техните лични съдби. Милионите, които притежава Горио, са причина за нещастията, които го сполетяват по-късно. Както всички богати буржоа, той смята, че смисъла на живота е в парите. Твърде жестоко му се отблагодаряват пак поради тази заблуда тези, които той най-много обича. Дядо Горио има две дъщери – Анастази и Делфин, които обича безумно. Неговата обич надхвърля разумната бащина любов и стига дори до фанатизъм. Всяко тяхно желание, всеки каприз и прищявка той изпълнява без да мисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така те още от малки стават егоисти и самовлюбени. И идва най-лошото – както баща си, те смятат, че с пари може да се купи всичко: съпрузи,любов и щастие. Нещастията на дядо Горио започват от момента, когато дъщерите му се омъжват благодарение на богатите си зестри. Анастази и Делфин отначало се отнасят добре към баща си: приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Но това продължава, докато той все още има пари. Проблемът в техните взаимоотношения възниква когато те взимат от него всичко, което е имал. Сега вече той не съществува за тях. Техните къщи са затворени за него. Синовният дълг за тях не съществува, защото те са безскрупулни и егоистични дори към собствения си баща. Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк в мръсни дрипи, в пансиона на мадам Воке. Не в това, че умира в бедност, е най-голямото му страдание. Дядо Горио все още обича фанатично дъщерите си. Неговата най-голяма мъка е, че те не желаят да го видят преди смъртта му. Погребението му е жалко. В предсмъртните си минути Горио макар и късно разбира заблужденията си; и обвиненията, които отправя към дъщерите си не са пряко насочени към тях, а към цялото общество:”Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!”. Изоставен от най-любимите си хора, героят разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства. Накрая на своя живот той разбира, че с прекомерната си бащина любов е възпитал деца, които се интересуват само от парите му и, у които липсва синовен дълг: “Те се грижеха за мене, но заради парите ми”. Едновременно със съдбата на дядо Горио в романа се проследяват първите стъпки в Париж на младия студент Йожен Растиняк. Той е син на обедняло аристократично семейство. Родителите му отделят половината от своя годишен доход, за да следва той университет. Героят пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и добро сърце. Той мисли, че животът е труден, но и че са безкрайни възможностите на човека да преодолее всички трудности. Много скоро се убеждава, че в живота преуспяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които живеят с чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си за постигане на своите цели.. И неговият идеализъм започва да се изпарява пред картините на парижкия живот. Младият студен се изправя пред дилемата – или да пропадне, както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество независимо по какъв начин. Младият мъж избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на парижката аристокрация. Йожен Растиняк не е покварен младеж, но той има слаб, неустойчив характер. Няма твърди идеали и няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество. И въпреки това той е искрен и отзивчив към страданията на другите. Подмамен от блясъка на салоните на аристокрацията, той взема и последните спестявания на родителите си. Трогателно, мило и сърдечно е писмото до майка му и сестра му, в което ги моли да му изпратят допълнително пари, които ще използва за хубави дрехи. Съвестно му е, че иска последните пари на семейството си, защото в него се борят почтенността на честния човек и голямото му желание да забогатее. Но въпреки това жаждата за бляскав живот надделява над синовния му дълг. С нескриваща симпатия Балзак ни разкрива образа на младата Викторин, която е дъщеря на парижки милионер. Тя е въплъщение на добродетелта и се опитва да спечели любовта на баща си. Но безсърдечният и родител я лишава от наследство в полза на брат и и тя живее в нищета в пансиона на мадам Воке. Независимо, че е отритната от богатия си баща, тя се стреми към нравствен живот, копнее за лично щастие и любовта на своя родител. Правдивото изобразяване на проблемите, свързани с родителската обич и дълга на децата неизбежно води до осъждане на обществото. Като създава образи типове, като ги индивидуализира с техните лични качества, като показва правдата за буржоазното общество, с цялото си богато, разнообразно и могъщо наследство Балзак е един от най-гениалните представители на критическия реализъм, а творчеството му е творчество на писател – критически реалист. Богатството на твореца, завещано на цялото прогресивно човечество, посветено на милионите читатели, които уважават истината в живота, които ценят художествената красота, са неговите книги – умни, правдиви, дълбоки, написани с любов към човека и с ненавист към това общество, в което властват паразитите и хищниците в човешки образ. За това свое богатство той е работил до пълно изтощение, работил е като титан, който смята, че изпълнява велико и свещено дело.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 4 =