Проблематичният българин у “Бай Ганьо”

Eдва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия “Бай Ганьо”. Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече – на българския национален дух. Считат бай Ганьо за събирателен тип на българин, едва засегнат от културата, самонадеян, пресметлив. В произведението си Алеко Константинов предствя нашия колоритен сънародник в чужда битова и културна среда. Бай Ганьо е млад и енергичен човек с амбиции да преуспее, да се наложи, да навакса пропуснатото и да догони напредналите европейци най- напред с материално благополучие. Той не си поставя за цел да усвои духовен аристократизъм. Към непознатото той се отнася или с пренебрежение и и съзнание за превъзходство, или се стреми да го “побългари”. Проблематичния българин е резултат от разминаването между своето и чуждото, от ценностната основа, запазваща тенденцията за българоцентризъм, от сблъсъка на високото и ниското. Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките тъмни заложби на българската нравственост. Той е вулгарно прагматичен материалист “келепирджия”, груб и недодялан, парвеню, “простак”. Бай Ганьо е тарикатстващ политикан, безпринципно мятащ се според вятъра, заради личната си изгода.Той е човек на живота, разбиран в най-вулгарния чувствен смисъл.За Бай Ганьо патриотизмът е “бош лаф”, гола дума без реално покритие, ако от нея няма никаква лична изгода, никакъв келепир.И , ако националната гордост на Бай Ганьо, по време на приключенията му из Европа, е израз повече на национална ограниченост, примитивизъм и своеобразно преобразен страх от Европа, патриотизмът на политиката на Бай Ганьо в България, който вече надменно спекулира със своето “познаване на Европата”, е изпълнен с най- вулгарно политическо сметкаджийство и груб личен интерес. В първата част за Бай Ганьо Европа е контрастен фон и обект за келепирджийски домогвания. Героят парадира с националните добродетели.Той се откроява най-напред със своята колоритно обрисувана външност, където идинвидуалната физиология и национално типичното са синтезирани в ярък художествен образ. “Снажната” фигура на Бай Ганьо, червендалестото му мустакато лице, излъчват примитивна жизненост, а обноските му засилват още повече представата за вулгарност и антикултура. Към този натурален физиологичен образ важна харктерологична черта е облеклото му.Поясът и коланът, ботушите и бъстунът допълват колоритния външен вид на този славен българин.Този външен вид естествено може да се променя и модернизира, но това обновление не изменя много нито вида , нито същността му, а само внася в тях нова дисхармония, която прави героя още по-комичен. Из европейския свят героят присъства предимно телесно.Обобщението за байганьовата простащина се основава до голяма степен на усещането за непрекъснато нарушавани норми. Яденето например за него не е обикновен битов акт, то е своеобразен борчески акт, завоюва се в борба с другите, буквално се изземва от тях – крушите измъкнати от учените в трена, стомната дигната от бебето, гозбата отвоювана у Иречек, яденето в хазайката на Ботков са все бойни труфеи, спечелени в сложната битка на надхитряването. Битките са изгубили своята историческо съзидателна насоченост, те са те са съсредоточени върху псевдоценностни обекти и поради това са жалки, комични. Навсякъде из Европа Бай Ганьо разнася образа на България и активно заявява различията между българите и европейците, нещо повече героят се опитва да пробие европейското чрез българското.Посещението при Иречек например е мотивирано тъкмо от възможността да се съгради общо пространство, обозначено с името България.Ако домогването до трапезата на Иречек изисква упоритост и хитрост, то самото ядене се нуждае от вдъхновение.Седнал на трапезата Бай Ганьо плюска, събра, поти се, “трие люти чушки в чорбата, потънал в наслада”.Мястото на трапезата се оказва амбивалентна зона на насладата и различията между българина и европееца. Басеинът е друго такова пале, където върху наслаждението отново се поставят граници.За немците басеинът е социално регламентирана зона, а за Бай Ганьо то е едновременно вода, поле на първичните наслаждения и place d’arm където става себедоказването. Поведението на Бай Ганьо е до голяма степен резултат от разминаването между ориенталската и европейската култури. Незнанията на Бай Ганьо се проявяват тъкмо в зоната на контакта.Всеки опит да излезе от собствената черупка води до объркване на комуникативните кодове, до недоразумения. Почуда, присмех и негодувания са единственото отношение на европейците към героя, затова из чуждия свят Бай Ганьо постоянно търси уюта и защитата на българското, единственото, което знае и познава.Той не е просто пътник, а пътуващ българин, не само търговец, а български търговец. Действията му постоянно произвеждат българско, а сред най-важните функции на българското е да очертава полето на чуждостта.”Булгар” е възглас и на гордост, но и на границата, той е вик на прокудата, затова на пътя си из Европа героят не просто среща, той буквално търси и намира само българското.Бай Ганьо прави опит да етнологизира Европа, да я превърне в българска и от там идва невъзможността му да вникне в европейската култура и да диалогизира успешно с нея.За повествователят пък Европа е пример за следване и еталон за развитие, разказвачите са културни преводачи, които превеждат на Бай Ганьо културния език на Европа, но отказват да преведат на Европа културния език на Бай Ганьо, защото се срамуват от него.Постоянно излагащият се Бай Ганьо подсилва стремежа у повествователя към съхраняване престижа на нацията.Героят е плод на една доскорошна робска съдба, която го обрича на културна изостаналост.Затова и в първа част имаме известно уневиняване на Бай Ганьо, разказвачите постоянно се стремят да го избутат от очите на смаяните европейци, но напразно, воден от митологичното си съзнание Бай Ганьо винаги е център на ситуациите. В Европа Бай Ганьо присъства само телесно, като художествен образ той не е носител на нещо положително.В него се трансформират общочовешки недостатъци. Обиколил Европа героят не я опознава, не успява да възприеме част от нейната култура, да я откъсне и да я донесе в България.Напротив той се връща още по вулгарен и деградирал. Преди всичко той е със самочувствие на човек, който е “изръшкал цяла Европа”. Във външния му вид има известна промяна, но тя говори за не особено повлияване от европейската култура. Бай Ганьо произлиза от народа си, но противостои на всичко онова, което е чисто и безкористно, благородно и обществено самоотвержено у българския род.Той е брутален буржоа, първеню тръгнал по пътя на себичния интерес, бай Ганьо е своеобразно отрицание на културното.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × one =