Природата и цивилизацията в „Робинзон Крузо” (есе)

Робинзон Крузо е първият английск реалистичен роман, чието възникване е в пряка връзка с интензивния интерес към пътешествията и географските открития на английското общество, който се ражда в епохата на Просвещението. Романът на Дефо е разказ не за действително, а за въображаемо пътуване. Това е творба художествено обобщаваща опита на обществото да намери нови пространства и да търси нови граници за присвояване. Пътуването на героя на Дефо е опит да докаже възможностите на човек да опознае добре себе си и да завоюва нова територия за своите възможности. Робинзон е герой мит, символ на човешката съзидателност. Със своя енергичен и предприемчив дух, той представлява емблематичен образ на буржоазията от това време. Колкото повече самотният корабокрушенец се дистанцира от обществото, толкова по-бързо се привързва към девствената природа. В духа на просвещенските идеи Дефо влага в понятието природа и представата за истинската същност на човека, предразположен да твори добро. Героят на Робинзон Крузо попада на необитаем остров с пищна природа. Пътят към цивилизацията е немислим. Сякаш се повтаря древната библейска история за сътворението на човека. Но този път не Бог, а самият човек трябва да създаде отново себе си. Всичко онова , което предоставя като условия за живот необятният остров, наподобява Библейския Рай. Човекът трябва да извърви отново целия път на човешката цивилизация, за да създаде нов, хармоничен свят. В това е и смисълът на човешкия живот – да търси, да преодолява и създава. Робинзон Крузо, поставен в естествена природна среда, открива противоречивото единство между добро и зло. За цивилизования човек доброто има различни измерения. Робинзон познава барута, има обяснение за светкавицата,отдавна е открил причинно-следствената връзка между човешките нещастия и природните бедствия. Тези познания го карат да се чувства в хармония с природата. За него това е добър и различен свят. Поведението му е съобразено с тези представи за доброто. Но не така възприема необятните природни стихии динакът Петкан. За него те са носители на злото. Действията им са насочени срещу човека. Две различни степени в развитието на човешкия разум представя Дефо с две различни гледни точки на двамата герои Робинзон Крузо и Петкан. Робинзон трябва отново да открива вечните тайни на битието, в трудовия опит да разпознава следите на човешкото знание, постигнато преди векове. Заедно с него по пътя на цивилизацията върви и Петкан, в чието съзнание живеят прадревните гласове на миналото. Опитът на предците му го предпазва от беди. Оказва се, че цивилизованият и дивакът имат общо битие, в което хармонията и доброто надделяват. Жаждата за злато- неконтролируема страст на цивилизованите общества влиза в нелепо противоречие с естествения, разумен порядък на живота, предопределен от природния кръговрат между раждането и смъртта. Робинзон открива нови ценности, твърде често далеч от измамния блясък на златото. Животът на необитаемия остров носи други непознати за героя радости. Той е неизказано щастлив при всяка нова победа на човешкия разум над заобикалящия го природен свят. Робинзон се радва на създадения от него слънчев часовник, на саморъчно направения кожен чадър, на първия изпечен хляб. Той е в хармония със себе си и с природата. Героят на Дефо открива, че щастието от живота е в малките на пръв поглед обикновени неща. С разказа за чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо, Дефо доказва, че човешкият разум е основна градивна сила срещу враждебния и неадекватен свят, противопоставящ често човека и обществото. Цивилизованият човек всъщност е необразован дивак, ако не отвоюва своето щастие в голямото пътуване към себе си, към своите възможности, цели и желания. Образът на Робинзон Крузо символизира единението на човека с Бога и с природата, тоест със самия себе си и с най-висшето в неговата натура.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − 3 =