ПРЕОБРАЗЯВАЩАТА СИЛА НА ЛЮБОВТА В РАЗКАЗА “ШИБИЛ”

В разказа “Шибил” Йордан Йовков описва прелома в душата на един разбойник, предизвикан от любовта. Хуманистичният подход присъства навсякъде в разказа— в противовес с традиционната геройска етика героите са представени като сложни и противоречиви човешки същества, чиито най-важни победи са нравствените, а не физическите. Борбата, която Шибил води, е много по-тежка от всяка външна битка, защото той трябва първо да се изправи срещу себе си и срещу злините, които сам е причинил, а след това и срещу външните си врагове. В тази борба единственият му помощник и основната му движеща сила е любовта—ето защо финалната нравствена победа се дължи именно на нея. При все че Шибил е смел, силен и красив, това има значение дотолкова, доколкото за Йовков естетичното и етичното са неразривно свързани. В действителност, традиционните образи са преобърнати—хайдутите са представени не като закрилници на поробения народ, а като самозабравили се грабители, планината не е толкова извисено-героично, колкото принизено-разбойническо пространство, героят не се сбогува с либето си, за да отиде в планината и да умре юнашки за свобода, а се разоръжава и слиза от планината заради жена. Изключително показателно е, че нравственият победител — Мустафа Шибил — не е българин, а представител на етноса, често рисуван в най-черни цветове от българските писатели и поети. Не на последно място, ако анализираме срещата между Рада и хайдутина, истинска смелост и сила проявява не някой миришещ на барут и пот балкански лев с кървава сабя, а красива девойка с игла и конец в ръка. Всичко това говори за един радикално различен от традиционния юнашки свят на Йовковите герои — свят, в който на преден план са не “кухите”, външните характеристики (национална принадлежност, маскирана като смелост животинска агресия и високи, но фалшиви идеали), а възвишените вътрешните преживявания и качества (нравствената красота, страданието и любовта). Така традиционно силните (хайдутите в началото и беят, чорбаджията и сеймените в края на разказа) са представени като морално слаби (да вземем под внимание например отчаяното размахване на бяла кърпа след смъртта на Шибил и Рада), а традиционно слабите (Рада, а в края и невъоръженият Шибил, изправен срещу множество въоръжени сеймени) — като морални победители. Срещу новата подредба на ценностите се противопоставя с груба сила консервативния/традиционен свят. Следователно, за да победи прогресивното и красивото, е необходима сила, която да превъзмогне първичната агресия — това в разказа “Шибил” е силата на любовта. Когато суровият и груб свят на Шибил се сблъсква с красотата и смелостта на Рада, разбойникът осъзнава несъвместимите с този свят свои духовни потребности. Обаче в сърцето на хайдутина няма място за жена, за любов. Шибил разбира колко много е осакатена човешката му идентичност от “юнашкия” му живот. И съвсем естествено, в сърцето му се появява копнеж да заживее “нормален” живот, в който човешките му потребности няма да бъдат грубо потиснати. Обаче, въпреки че срещата с девойката разтърсва душата на разбойника почти мигновено, преобразяването му от престъпник в морален победител е бавен процес, изискващ неимоверно усилие на волята и включващ радикален прелом в ценностната му система и характера му. Той трябва да преодолее първо себе си, след това неразбирането и изоставянето от страна на съмишлениците му, а накрая и враждебността на “нормалните” хора, от които го отделят многобройните му престъпления. Единственият му съюзник в тази борба е любовта. Тя се оказва по-силна от всичко—от привързаността към волния живот, от алчността (Шибил изпраща всичките натрупани богатства на Рада), дори от чувството за самосъхранение. Когато Шибил слиза от планината, той осъзнава пропастта, която го отделя от света долу (което обяснява и съмненията, които го измъчват), осъзнава и какво го очаква (предупреждението на майката е недвусмислено). При все това, за него няма друг път — любовта го е преобразила дотолкова, че той е готов да изкупи греховете си дори със собствения си живот (от това, че той отива невъоръжен и сам, личи колко искрени са чувствата му и колко голяма е промяната, която той е претърпял). И въпреки че консервативният свят отказва да приеме разкаянието му, той остава морален победител. Истинският героизъм проличава в готовността му да последва единствено правилния път на всяка цена, дори когато това значи да умре безславно, невъоръжен и слаб. Този именно героизъм изкупва греховете му. В него проличава преобразяващата сила на любовта—сила, която е способна да преобърне подредбата на света, да размени местата на убиец и жертва.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − nine =