“ Потомка “ от Елисавета Багряна

Творбата на Елисавета Багряна “ Потомка “ е неслучайно едно от най – значимите произведения на поетесата.Чрез стихотворението тя разкрива силата на потомството , силата на родовите дух и кръв и ни призовава да опознаем своята идентичност по – добре , за да осмислим живота си.Творбата е изповед пред рода и неговите ценности.Заглавието на творбата “ Потомка “ поставя един от основните проблеми – потомството и наследяването на родовите белези и устойчиви черти.То ни насочва директно към проблематиката на текста.Чрез него наследницата на тези родови черти / потомката / се връща към важен мотив в битието – опознаване на рода , прадедите , техните черти и нрави . По този начин главната героиня осъзнава произхода си , осмисля живота си. Първите два куплета са изградени върху антитезата.Чрез отрицателните местоимения “няма “ , “ ни “ и глаголът Не знам “ , лирическата героиня отрича съхранението на родовата памет.Тя не е запазила в себе си никакви завети – миналото не е оставило белег върху нея.Това отричане обаче , е смислово много важно.Във втората част категоричното “ не знам “ бива заменено с не по-малко категоричното “ но усещам “.По този начин лирическата героиня ни показва , че тя познава историята на рода си по друг начин. Чрез гневното събуждане нощем е въведен мотивът за бунта – неспокойната кръв пробужда човек от неговите навици и го праща в друго измерение – измерение , пълно с изпитания , водещо го “ към греха ни пръв “ .Съхранен е споменът за непокорството .Непокорството пред суровите повели на рода също е запазено в паметта на лирическата героиня : “Може би прабаба тъмноока , в свилени шалвари и тюрбан е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен , светъл хан”.Тук се усеща силата на непокорната кръв , преминала през вековете , съхранена от поколенията.Прабабата е нарушила една от най- важните повели , един от най – значимите закони – избягала е и е последвала сърцето си , а не наложените от рода повели.По този начин поетесата маркира две от най – устойчивите наследствени черти – непокорството и бунта. Конският тропот и вятърът ни въвеждат в друг свят – свят на свободата , свят на желанията на всеки човек.Изразителните глаголи “кънтял” и “изравнил” подсилват мотива за свободата на душата.”Крайдунавските равнини “ са своеобразно пространство на “безкрайната” шир ,символ на земя без граници ,земя на свободната личност..В миналото Дунавската равнина е едно от най – значимите пространства за България.Там са били двете ни най – велики столици – Плиска и Преслав.Исторически погледнато, това пространство , тази шир ,са едни от най-богатите места на исторически факти , станали символи на свободата.Ето защо в творбата са въведени “ крайдунавските равнини “ като символ на човешкият душевен мир , на непокорството на човек , на скъсването на “ тежките окови 4 на рода. Спасените “ двама от кинжала “ са всъщност избягалите мъж и жена , по – точно момък и девойка ,самият кинжал е родовото пространство , там , където хората са “оковани” , за да “ служат “ на рода.Но тези “ двамата” са решили да преминат през редица изпитания , за да постигнат това , което искат – да бъдат заедно.Тук също така е и въведен мотивът за любовта.А именно тя кара двама души да “ напуснат “рода и да се отправят в нова по-съвършена посока. Чрез мотива за бунта става по – ясна и функцията на греха.Грехът е нарушаване на някаква забрана.Най – често грехът е престъпване на Божиите заповеди.Така става ясно , че двамата влюбени биха се изправили дори пред Бога , но с една цел – да бъдат едно цяло завинаги. В следващите строфи главната героиня се сравнява с тази своя прабаба чрез неясното “ затова аз може би обичам”.Чрез това сравнение тя иска да постигне същата свобода като предшественицата си .Така тя се възхищава на смелата постъпка от страна на прабаба й.Тук се чувства още по – силно и свободолюбивия човешки дух : “ …необхватните с око поля , конски бяг под плясъка на бича , волен глас , по вятъра разлян “ . Чрез “ волния глас “ се маркира директно това свободолюбие.А епитетът волен означава напълно свободен , безграничен , а силно изразителното съществително “ глас “ е символ на човешкото непокорство на най – висшата точка от духа.По този начин словосъчетанието удвоява силата на свободата на човек. В последния куплет се чувства най – силно изповедалният тон на лирическата героиня.тя допуска фактите , че е “ грешна “ , “ коварна” , че “сред път ще се сломи” чрез несигурното “ може би “ , с което загатва за своята нравствена наследственост , но тя подчертава , че е “ само щерка “ , т.е. , че е обикновена потомка на своя род.Лирическата героиня се кълне във вярност към рода , към родината с категоричното “ твоя вярна “. От последния ред на стихотворението блика любов , патриотизъм към отечеството : “ моя кръвна майчице земя “.Използваното от лирическата героиня притежателно местоимение загатва за огромния заряд на любов , който тя е готова да даде , да излее. Стихотворението “ Потомка “е своеобразно връщане към миналото на рода , към неговите история и произход.То е изповед към прадедите , към най – ценното за един човек – идентичността му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fifteen + 7 =