Помирението и гнева в “Илиада”

Отделните събития и епизоди в „Илиада” са свързани помежду си. Поемата на великия Омир, не е поема само за троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва „Илиада”, и с примирението на Ахила Пелеев с бащата на убития от него Хектор – Приам завършва. Епическата причина винаги е двойнствена. Още в началото на „Илиада” Омир смесва човешката причина с с предопределеното казвайки: „Тъй се вършеше волята Зевсова”. От положенията в първа песен следва по-нататъшното развитие. Гневът на Ахил е причината за бедите, които спохождат ахейския лагер. А именно този гибелен гняв идва от несправедливостта на върховния вожд – Агамемнон. Събитията, които се случват са от чисто човешки стимул, на сина Пелеев е сторена огромна вреда, а неговото отмъщение е Агамемнон и воините му да страдат. Знаейки,че той самия е най-силният във войската и липсата му означава загуба за ахейските воини. В „Илиада”гневът Ахилов не е насочен само срещу върховния вожд, но и срещу още един човек – Хектор. Той е убил Патрокъл, който е най-добрият приятел на Ахил. Ахеецът търси отмъщение за убития си приятел като предизвиква противника на двубой. Трагическото последствие действа като стимул. Ахил се отказва от безсмислената си за момента вражда с Агамемнон и следователно се помиряват, с което се възстановява цялостта на ахейския лагер. Синът на Пелей отново е обзет от чувство на омраза и гняв, гняв към Троя и най- вече Хектор. На троянската война и е познат Ахил, но не и неговият гибелен гняв. В двадесет и втора песен героят извършва това, което имаше възможност да направи и Патрокъл, ако не беше сразен от врага. Хектор вече е убит, а смъртта на троянския водач предвещава победа за ахейците. От този момент Омир оставя на заден план троянската война и се заема с края на великата си поема. Убийството на Хектор предвещава и Ахиловата смърт. Отмъщението според Омир и неговата аудитория трябва да се използва за мотор на действието, но не и да го приключва. В края на поемата героите търсят примирение, именно затова „Илиада” завършва убедително. Ахил прави първата крачка към примирението си с Приам. Краят на поемата е най-важният момент, момент в който публиката чака с нетърпение, за да разбере какво ще се случи. В „Илиада” има сюжетни движения: отстъпления на войските, бавене, дори има връщане назад. „Илиада” започва с гнева и завършва с примирението, както става с Ахил – гневът му изчезва и на негово място идва примирението, може бе защото той вече е отмъстил за смъртта на приятеля си Патрокъл. Омир вече е завършил поемата си, краят е добър за всички. Доброто отново побеждава злото. „Илиада” е написана някъде VIIв. пр.Хр., а оттогава са изминали около XXVIIв., но поемата все още не е изгубила своята актуалност. Омир наисина е един велик поет, въпреки , че учените имат съмнения дали той наистина е съществувал, именно затова възниква „Омировия въпрос”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 − 4 =