Политическо могъщество на Българската държава при цар Иван Асен II

Със смъртта на цар Калоян завършва етап от управлението на династията на Асеневци. Едва две десетилетия след освобождаването на българските земи от византийска опека България успява да се издигне отново на висотата на една силна и призната европейска държава. Това става благодарение на далновидната управленческа политика на първите Асеневци. Те и най-вече Калоян успяват да наложат с твърда ръка едно по-централизирано и организирано управление, което успява да надмогне недостатъците на предишните системи. Забелязват се първите признаци на болярско самоуправление. Държавата укрепва и се утвърждава централизираното положение на управника, което е фактор за бързото възстановяване и укрепкване на държавата след периода от почти двувековни византийско управление по нашите земи.

В периода след Калояновото управление най-ярък представител на династията на Асевци се явява Иван Асен II. Неговото управление може да се характеризира като постоянен възход. България достига могъщество на международната политическа сцена сравнимо само с това по време на управлението на цар Симеон Велики. Освен международно признание и издигане на България като авторитет сред европейските държави, друга важна последица от управлението на Иван Асен II е достигането на културен разцвет много близък до Симеоновия „Златен век”. Държавата става желан търговски партьор на сили в Европа по това време като Венеция и Дубровик. Освен близките търговски контакти, важно е че Иван Асен II съумява да възстанови изгубеното през почти двувековното византийско управление културно състояние на страната. Като цяло той успява да стабилизира държавата и да я поведе отново към върха на европейския елит.

За да се стигне до възхода, който България преживява при Иван Асен II е нужно да се разгледа неговия предшественик цар Борил (1207-1218). След смъртта на Калоян започват междуособици за трона. Основно борбата се води между племенниците на Калоян – сестриния му син Борил, вероятно брат му Стрез, братовчед им Алексий Слав. В крайна сметка се налага Борил. В историографията се обсъжда мнението че именно Борил също е бил участник в убийството на Калоян. Фактите в подкрепа на това твърдение не са малко- първо след заемането на трона Борил се жени за овдовялата царица от кумански произход, второ бягството на Манастър (брат на царицата) извън България, както и гоненията, които Борил извършва към синовете на Асен – Иван Асен и Александър.

Като цяло в историята управлението на цар Борил в периода 1207-1218 се характеризира с общ упадък на държавата и криза. Още в началото на управлението отслабва централизираното управление, като цели части от България се откъсват. Стрез бяга при сърбите, където намира укритие. Сръбския жупан Стефан Неман отказва на искането на Борил да екстрадира Стрез обратно в България, като вероятно желае да го ползва за собствени цели. Стефан Неман дава на Стрез малка войска, с която той успява да увладее по-голямата част от Македония и отхвърля васалитета си към сърбите. Другият отцепник от държавата е Алексий Слав, който обособява Родопите и през 1208г сключва съюз с латинския император. Хенрих го прави деспот и дори императорски зет. Междувременно унгарците се възползват от затрудненото положение на Борил и окупират Белград и Браничево. Латинците също предприемат своя ход, организирайки поход към Стара планина. Битката става през август 1208г край Боруй, където Борил успява да извоюва победа. В последствие обаче близо до Пловдив българският цар преживява тежко поражение. В тази битка за Пловдив Анри дьо Валансиен казва, че Борил се опитва да приложи тактиката на Калоян, но е бил разгадан навреме и му се е противодействало умело. Като цяло битката за Тракия е с доста променлив успех за двете страни. Цар Борил успява да извърши няколко добри хода, като например удостояването му с титлата „севастократор” и връщането на Стрез и завладените от него територии отново в границите на България.

През 1213г на Борил се налага да се справи с друга опасност за цялостта на управляваната от него държава. Във Видинска област четирима кумански първенци вдигат бунт. Този път царя не може да се радва на подкрепата на бившите си кумански съюзници, а напротив, те се бият на страната на бунтовниците. Това говори за влошаване на отношенията между кумани и българи. В последствие цар Борил се развежда с царицата куманка и се жени за латинска принцеса с цел да сближи отношенията си с Константинопол. Той има нужда от съюзник поради влошеното положение на България в този период и най-вече заради претенциите на Сърбия към българските земи. Може би поради тази причина през 1213г латинския император Хенрих се жени за българска принцеса. Желанието на цар Борил да компенсира загубените територии за сметка на Сърбия пропада. Той организира военни офанзиви заедно с унгарци и латинци, но планът не проработва. Стрез бива убит от сръбски агенти, а земите му са завладени от епирския деспот Теодор Комнин.

Нестабилността на държавата оказва своето влияние и върху обикновения човек. Области и райони менят постоянно управника си, което означава нови данъци, нови порядки, ново управление. Цялата тази несигурност от своя страна води до засилването на ереси като богомилството. Стига се до там че през 1211г Борил е принуден да свика в Търново събор против богомилите и го осъжда.

Управлението на цар Борил приключва през 1218г когато е свален от Асеневия син Иван. Като цяло управлението на цар Борил можем да характеризираме като упадъчно и назадничаво. Макар да сменя външнополитическия си курс само веднъж и то почти безпроблемно, той губи много сражения, както на бойното поле така и на дипломатическото такова. Големи части от България са откъснати, а държавата е отслабена. Той остава в паметта на народа като „зъл” управник и трагичните събития по неговото сваляне от власт се приемат като божие наказание.

За изганичеството на Иван и Александър се знае малко. Като цяло те живеят сред чужденци, където каляват волята и силата си. Иван е женен за рускиня от която има две деца. За да овладее престола, който му се полага, Иван Асен обсажда Търново с войска от руски наемници. Според Георги Акрополит той обсажда столицата за „седем години”, които са по-скоро „седем месеца”. Най-вероятно Търновската аристокрация помага на Иван Асен да превземе града, това става поради недоволството на елита от управлението на Борил.

Управлението на цар Иван Асен II (1218-1241) е белязано с непрестанен възход. В самото начало на управлението си обаче държавата е отслабена и изтощена от лошото управление на цар Борил. Големи части от държавата са в чужди ръце. Голяма част от Македония е в ръцете на Тодор Комнин, Белград и Браничево са във владение на унгарците, а Алексий Слав остава независим в съюз с латинците.

Още в началото на управлението си цар Иван Асен II показва своя дипломатически гений. През 1219г, унгарския крал Андрей II се завръща от кръстоносен поход и желае разрешението на българския цар, за да премине през страната. Иван Асен II поставя следното условие – връщането на Белград и Браничево в териториите на България. Унгарския крал се съгласява, като договорът е скрепен с брак между Иван Асен II и дъщерята на краля  Анна-Мария. Българският цар се развежда с жена си и се жени за унгарската принцеса, като по този начин си връща изконните Белград и Браничево. През 1221г папата благославя този брак, като по този начин благославя връщането на северозапада в границите на България.

Постепенно на Балканите като силен владетел се явява епирския деспот Теодор Комнин, който набира такава мощ, че достига до там да се самопровъзгласи за император. Като цяло двете византийски държави Епирската и Никейската непрекъснато набират мощ. Благоприятен факт за Латинската империя е че двете държави не си помагат в целта си, а именно да завладеят отново Константинопол. През 1225г Теодор Комнин завладява Солун и Одрин и си осигурява тила, като сключва договор с Иван Асен II, който се скрепява с брак между дъщерята на българския цар и брата на Теодор Комнин.

Могъществото на Епир и Никея от своя страна води криза в Константинопол. През 1228г умира император Хенрих и на престола остава малолетния Балдуин II. Латинците търсят съюзник на Балканите, за да противодейства на Теодор Комнин. Подходящ за това се явява българският цар. От Константинопол предлагат на Иван Асен II да стане опекун на Балдуин, като го за да се скрепи съюза се предлага брат между малолетната дъщеря на царя и самия Балдуин. За Иван Асен II това е изгодно предложение поради факта, че отслабената Латинска империя, както и живеещите в сянката на миналото величие на Византия Никейска и Епирска империя, са слаби и с недостатъчно силни позиции, което дава възможност на българския цар да се бори за трона на Константинопол. Това предложение от страна на латинците показва нарасналия авторитет на българския владетел, както и е своеобразно признание на мощта и силата на България в този период. Има, разбира се, и други хипотези, според които единствената цел на Латинската империя е да раздели силните съюзници България и Епир. Доказателство за тази теория е, че през 1229г от Константинопол сключват договор с ерусалимския крал Жан дьо Бриен, като му обещават латинската корона. Каквито и да са били целите на латинците обаче е факт, че те всяват смут на Балканите и усложняват обстановката.

В този период най-големи претенции над „царицата на градовете” предявява Теодор Комнин. Той решава, обаче че за да стигне Константинопол трябва първо да премахне българите. Така в началото на 1230г той потегля със своята войска към България.  Той го прави много неочаквано и действа светкавично. Въпреки изненадващия ход на Теодор Комнин, Иван Асен II е подготвен. Той следи всяко действие на епирския владетел и с малка армия принуждава Комнин да приеме битката в удобното за българския владетел местоположение, а именно близо до Клокотница. Битката става на 9 март 1230г. Сведения за нея дава Георги Акрополит, според който българския цар водел малка, но добре организирана армия, той успял да нанесе тежка загуба на епирците и дори пленява самият император Теодор Комнин. Уверен в победата си последния дори довел със себе си на бойното поле семейството си. След победата си, обаче Иван Асен II не се отдава на кръвопролитно клане, а пуска голяма част от войниците да си отидат мирно. Той отвежда императорът и семейството му в Търново, а редовните войници са освободени. Това макар да е в разрез с традиционните Българо-византииски отношения, е закономерно стратегическо решение. Тази великодушна постъпка му спечелва името на „добър цар” и отваря вратите му към следващи победоносни действия.

Без да губи време след голямата си победа Иван Асен II се насочва към епирските земи и благодарение на освободените от него войници, които му отварят портите, за почти всички важни стратегически центрове владени преди от Теодор Комнин. При завладяването на градовете българският цар оставя местната власт в същия състав, както преди като по този начин си спечелва доверието на византийския елит.

Голямото териториялно разширение на България не се нрави на латинците. През 1231г те извикват ерусалимския крал Жан дьо Бриен и го коронясват за съимператор. Това веднага води до скъсване на дипломатическите отношения между България и Латинската империя. Междувременно римският папа се опитва да се намеси във взаймоотношенията между двете страни и да ги помири. Това обаче не е прието добре в България и дори води до скъсването на унията, подписана при управлението на Калоян и заточването на главата на църквата – примас в Света гора. Това отношение на българската страна вбесява римския църковен глава, който се обръща към унгарците и ги кара да нападнат България. В резултат на това нападение под унгарска власт падат Белград, Браничево и Видин. България отговаря на този враждебен акт, като Иван Асен II изпраща брат си севастократор Александър, който съумява да върне изгубените територии.

Друга важна последица от битката край Клокотница на 9 март 1230г е и подобряването на Българо-сръбските взаймоотношения. Дори Иван Асен II помага на Стефан Владислав да заеме сръбския престол и го оженва за една от дъщерите си. По този начин Иван Асен си подсигорява съюзник в лицето на Сърбия.

Така реално с една-единствена победа Иван Асен II спечелва огромни територии принадлежали на епирската държава, разширява България неимоверно, спечелва и международен престиж, подобрява си взаймоотношенията със Сърбия. Тази победа показва геният на българския цар и го превръща в хегемон на Балканите. Така реално само България и Никея остават на политическата сцена в близост до Латинската империя. Между двете държави се появява естествено желание за съюз поради факта, че Иван Асен иска признание на самостоятелността на българската църква, а Никейската империя е единствената силна източноправославна държава останала след погрома на Византия. Между Никея и България протича диалог и макар да има желание за сближение на никейския патриарх се бои от прекалено издигане на България и се колебае в решението си.

Въпреки колебанията съюзът между България и Никея е нужен и на двете страни и е логически обуслован. Така през 1234г двете държави сключват мирен договор скрепен с брак между дъщеря на Иван Асен II и сина на никейския император Йоан III Дука Ватаци. Закономерно през следващата 1235г в Лампсак е проведен Вселенски събор, на който е признат самостоятелния патриаршески статут на българската църква. За патриарх е избран Йоаким I. По сила на съюзът между България и Никея двете държави организират общо нападение към „царицата на градовете” и така през есента на 1235г съюзниците обсаждат града по суша и море, но без резултат. В последствие през следващата 1236г военните действия са възобновени, но без особена промяна в резултата. С течение на времето българския владетел постепенно се дистанцира от такова силно обвързване с Никея. От своя страна пък папата непрекъснато призовава западния свят да организира поход срещу България и нейния цар „схизматик”. Тоза усложнява положението по северните граници на страната. Друг важен фактор е и засилването на татарските нападения по тези земи. Това принуждава Иван Асен II да преразгледа ползите си от съюз с Никея. Ако с общи усилия двете държави завладеят Константинопол, това ще доведе до стъпването на Никея на Балканите и ще представлява своеобразно възобновяване на Византия, което би било опасно за все още нестабилната българска държава. Освен това през 1237г умира съимператорът Жан дьо Бриен, което отново дава възможност на Иван Асен II да обърне погледа си към престола в Константинопол. По сведения на Георги Акрополит българския цар прибира дъщеря си от Никея и тя много тъгува за съпруга си. Това е последвано от прекъсване на Българо-никейските отношения и възобновяването на диалога между Бъглария и Латинската империя. Двете държави организират общ поход срещу Никея, но междувременно от Търново пристигат сведения, че по време на вероятна епидемия в царския град умират царицата, престолонаследникът и патриарха. Иван Асен II възприема това като предупреждение от Бога за нарушаването на мирния договор между него и Йоан III Дука Ватаци. Така в последствие българския цар връща дъщеря си в Никея и възобновява съюза си с тази държава, макар че не се ангажира с военна помощ. През същата 1237г се опитва да възкреси „епирската противоотрова”, т.е. да възстанови Епирската държава. В този план е закономерен бракът между Иван Асен II и дъщерята на ослепения Теодор Комнин. Това е нормално, Георги Акрополит дори съобщава за любовта между Иван Асен II и Ирина. Въпреки опитите си да възстанови Епирската държава, като контрапункт и в противовес на Никея, Иван Асен II не успява. Победата му от 1230г е толкова голяма и разгромяваща, че всякакво възстановяване на тази държава в същия й статут е невъзможен. Така до края на живота си Иван Асен II лавира между Никея и отслабената и обезкървена, но подпомагана от католическия запад Латинска империя. Той подобрява взаймоотношенията си и с Унгария, като по този начин подсигурява границите си. Иван Асен II обръща голямо внимание на татарската заплаха от север. През 1240г монголите завладяват Киев и предизвикват паника у европейските държави. Според един западен хронист Филип Мускес и неговата „Хроника на Франция”, Иван Асен II почти е спрял татарската заплаха, но българския цар добре съзнава възможностите си и разбира, че не е в силите му да се противопостави на татарската заплаха изправила пред заплаха и напрежение половин Европа. Така в този напрегнат за България момент, в исторически етап от развитието на държавата, в което се изисква силен владетел на 24 юни 1241г, ненавършил 50 години почива Иван Асен II.

Териториалното разширение и сравнително мирния живот, разумната политика на Иван Асен II се отразяват благоприятно върху българската икономика. Държавата се прочува в средновековния свят като богата и изобилстваща от храни и блага. Широко достъпни са изискани храни, мед, сребро, злато, зеленчуци, восък и други. Забелязва се напредък и в земеделската техника- появява се железния плуг. В страната се оглеждат множество земеделски култури. Бурно се развиват и занаятите като има над 50 регистрирани занаята най-развитите, от които са грънчарството, железарството, каменоделството, дърводелството шивачеството и други. Използват се и енергията не само на впрегнатите животни, а и на водната сила. Хората заети в този сектор, занаятчиите се обособяват в самостоятелно съсловие – „технитари”.

Силно се развива и рудодобивът, като се набляга на добиването на сол, което вече става не само от Трансилвания, но и от Девня и солниците край морето. Освен това се повишават значително запасите от мед, сребро и злато, което позволява започване на монетосечене. През този период в Европа сеченето на самостоятелна парична единица във всяка държава се счита като символ на самостоятелност и автономност. Още по време на кореспонденцията между Калоян и папата през 1204г от Рим се дава благословия за изръшването на монетосечене в България. Монетите се секат по образци от Венеция и има изображение и върху двете си страни.  Монетите, които сече Иван Асен II са три вида – медни (медници), сребърни (грошове) и златни (златици). В активно обръщение се намират медниците и грошовете. Това навлизане на самостоятелна парична единица в България спомага за развиването на пазарите и тържищата.

Укрепването на българската икономика позволява и активен международен обмен на стоки и капитали през този период. Още от Първата българска държава се търгува активно с Византия, която представлява една от най-големите потребителки на стоки и търговията с империята е строго регламентирана от договори и спогодби. В последствие обаче със създаването на Латинската империя, постепенно предимствата на българската съседка намаляват и все по-голяма роля на международните тържища играят Венеция, Генуа и Дубровик. Черно море бива кръстосвано от предприемчиви търговци, а Византия отстъпва своето водещо място в европейската търговия. Най-активни са дубровишките търговци. С Дурбовишката грамота дори се дава правото на безмитен стокообмен с Дубровик.

Развиващите се международни търговски взаймоотношения на България, както и самостоятелното монетосечене говорят ясно за повишаване и подобряване на икономическото положение в страната. Все пак господстващо е натуралния характер на обществото, което получава форми характерни за европейското общество през XIIIв. Териториалното разширение на държавата и засилването на стопанския живот водят до създаването на нови слоеве в държавата. След края на Първата българска държава, новата такава ръководена от Асеневци има нужда от едно ново прослойно делене. Така застъпената в Европа триделност на обществото става валидна и в България. Обществото се дели на „воюващи” (управник, боляри, войски), „молещи се” (духовенство) и „работещи” (селяни, занаятчии и търговци). Заедно с царя и приближените му, се разширява цялостното съсловие на аристокрацията. Наред с „мали” и „велики” боляри, както и с увеличаващия се брой на манастирите и църквите нараства и съсловието на духовниците, това е така поради активното движение на хора от аристокрацията и духовенството и тяхното смесване с хора от по-низшите слоеве.  Към последния обществен слой спада голяма част от населението, както търговци („купци”), така и зависими селяни („парици”), подчинени на даден аристократ селяни („отроци”), както и споменатите „технитари”.

Възстановяването на българската държава води и до връщане на данъчните задължения на народа към държавата. Властта събира рента в трите й основни форми-отработъчна, натурална и парична, като все още най-разпространена е натуралната форма на облагане, като се запазва и т.нар. „десятък”, т.е. една-десета от произведенето и спечеленото да се дава на държавата.

С новото въздигане на България държавата има нужда от нов държавен апарат. Този от Първата българска държава е забравен и остарял прекалено. Така по подобие на Византия Иван Асен II изгражда нова йерархиина стълбица в управлението на страната. Тя е толкова близка до Византийската, че някои наричат България „малката Византия”. Макар българския цар да взаймства доста от империята, той все пак създава и уникални, чисто български длъжности. Кратката форма на царския титул гласи „цар на всички българи” (а след 1230 и на гърци), а разгънатата- „в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи”. Той често е наричан с епитети като „благочестив”, „всемилостив”, „богопоставен”, „христолюбив”, „велик”, „боголюбив” и други. Този титул реално представлява подчертаване на богоизбрания характер на царя, от което следва и богоизбраността и уникалността на българския народ. Този модел и представа за България се подсилва от книжнината и българската литература. Царят се изправя като уникален и велик, „богопоставен” и „богоизбран”. Това разбира се е в синхрон и с политиката на цезаропапизъм, което обуславя сравнително слабите позиции на българския патриарх и всевластието на царя. През този период царят представлява най-силната и властна институция в страната. Той е съдия, върховен законодател, върховен пълководец и ръководи всички светски и административни въпроси в страната. Царят има и уникални инсигнии и знаци, които подчертават неговата сила, това са тронът, короната, кълбото с кръст, скиптарът и червените ботуши. Той е единствено ограничен от болярския съвет и то само по някои въпроси. Като цяло съществува хармония и между духовната и светската власт, но това е така поради важността на светския водач, за сметка на духовния.

Политическа функция започва да изпълнява и царицата, като тя има също свои регалии – корона, облекло, място в церемониите и т.н. В цялостен план нейното политическо влияние не е голямо, но може да бъде решаващо по различни политически въпроси. Други важни длъжности са севастократорът и деспотът. Те също са взаймствани от Византия. За севастократор е провъзгасен брата на Борил, както и брата на Иван Асен II – Александър. Титлата деспот започват да носят множество силни боляри, като някой от тях добиват полуавтономен статут и започват собствено монетосечене с техните ликове в границите на владенията им. Това говори за отслабването на централната власт след смъртта на Иван Асен II. Други важни длъжности в държавата ръководена от Асеневци са : великият логотет – пръв съветник и помощник на царя, протостраторът-водачът на елитната царска гвардия, протовестиарият-пазител на хазната и водещ финансовите дела в държавата. Нужно е да се споменат и длъжностите велик примакюр, който се грижи за реда в двореца, както и протоколистът, който носи отговорност за охраната на двореца и царското семейство.

С възобновяването на държавния апарат се налага и смяна на административното устройство, като се приема византийската провинциална структура – темната организация и нейното управление. Иван Асен II разделя държавата на няколко военноадминистративни центъра наречени хори. Те са на името на главния град в тях, в чийто предели са съсредоточени всички административни служби и организации нужни за управлението на областа. Запазени са имената и длъжностите на голяма част от новото административно и военно управление на страната. Важно е да се отбележи, че административното областно деление е имало реален резултат, което се вижда най-ясно от данъчния апарат. По сведения от онова време можем да съдим за силно развита и сложна данъчна система. Тъй като данъците са били сложни и трудни за изчисление, това обяснява големия брой длъжности и служби в данъчния апарат по онова време.

Цялата тази нова йерархична таблица, която се съставя и използва по времето на Иван Асен II също и усложнения данъчен апарат говорят за превръщането на България в една нормална европейска държава от този период. Класическите модели на управление в Западна Европа навлизат в България с бързи темпове и държавата достига невиждан икономически и политически възход. Макар да има обвинения за прекаленото влияние на Византия при създаването на много от длъжностите се забелязва и уникално български модели и образци.

Икономическия и политически разцвет на държавата не може да бъде пълен без подобаващ културен възход. Българската култура в периода от създаването на Втората българска държава наследява постиженията от периода преди 1018г и макар да се осеща влиянието на Византия все пак се запазва и част от българските традиции в тази насока. Като цяло през управлението на Иван Асен II се умножават книжовните средища и се увеличава многократно оригиналните и преводните творби, въпреки че преобладава преводна и преписна литература, основно на богослужебни книги.

Още в началото на Втората българска държава се създава „българска архитектурна школа във византийски стил”. Голяма част от крепостите и градовете са наследени от Първата българска държава. Нови крепости обикновено биват строени на труднодостъпни места. Като цяло тяхна най-ярка характеристика е че разкриват социалното разделение на обществото. Обикновено се строи малка крепост на трудно достъпно място, около твърдината се нареждат жилищни квартали и пазари.

Говорейки за архитектурата на България през този период трябва да се спомене и самата столица Търново. Престолният град се превръща в културен и административен център на страната по времето на Иван Асен II. Той изгражда много крепостно съоражения, жилищни квартали, царските дворци и манастири също са достроени. Самия град се състои от четири самостоятелни крепости – Царевец, Трапезица, Момина крепост, Девин град. На Царевец се намират царските дворци, местообитанието на царското семейство, както и седалището на патриарха и техните лични гвардии. На Трапезица живеят по-голяма част от светската аристокрация. Като цяло града е построен върху трудно достъпна местност, а дворците са образец за строителството в България през този период. Целия град е опасан със защитна стена. Около самите крепости (Царевец, Трапезица, Момина крепост и Девин град) са разположени жилищните квартали и тържища. Освен в административен и военен център на България Асеневци се опитват да превърнат Търновград и в културен център на страната. Там се намира известната катедрала „Св. Четиридесет мъченици”, както и патриаршеската катедрала „Възнесение Христово”. Още Петър и Асен преместват мощите на св. Иван Рилски, а Калоян разширява списъка на светци, които почиват в Търново. Там са и мощите на останалата в историята с името Петка Търновска светица. Делото на Асенвци превръщат Търново в православен център, „втори Константинопол”. Подобно е и крепостното устройство, разбира се, и в други големи градове в България (Бдин, Калиакра,Червен и т.н.). Уникалността на българската архитектура в този период е доказуема поради голямата разлика между западноевропейското и българското строителство. Докато в западните държави замъка на аристократа е отделен от града, няма достъп до народа, то в България града се изгражда около замъка, твърдината на аристократа.

Едно от най-важните духовни събития в България по времето на управлението на Иван Асен II безспорно е извоюването на самостоятелна българска патриаршия през 1235г. С този акт българския цар демонстрира силата и могъществото достигнати от държавата под неговата опека. Реално България достига могъщество сравнимо само със „Златния век” на цар Симеон Велики. За неголям период от време Асеневци връщат предишния блясък и мощ на страната. Освен с голямата победа на 9 март 1230г над Теодор Комнин, Иван Асен II успява и да върне културната и дипломатичека мощ на държавата. Безспорен е геният на българския цар, който благодарение на една голяма победа, множество дипломатически лостове и полагането на усилия в напредъка на културното състояние на страната успява да върне мощта и силата на държавата характерни за управлението на цар Симеон.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 5 =