“Политическа зима” – визията на българския свят и отношението сън-действителност

Личността, животът и творчеството на Христо Ботев може да се определи най-точно с една дума: борба. Тази борба е продиктувана от епохата, в която живее, епоха на робство, беззаконие, политически гнет. Ботев възпитава в себе си най-хубавите черти на бореца-революционер – свободолюбие, силни чувства на любов и омраза, борчески дух. Известността на Ботев не идва само от позията му. Освен двайсетта стихотворения, Ботев редактира четири вестника, където вписва и своите статии, фейлетони, очерци. Ботев е и поет, и публицист, и общественик, и революционер. Във фейлетона си “Политическа зима” Ботев разкрива визията, видът на бългрския народ, на неговото Отечество, което тъне в мрака на робството. Ботев съпоставя двете крайности – сън и действителност. Сънят това е тъмнината, безконтролното и безпаметно съществуване, както и политическото бездействие. А светлината е равносилна на контрол и мисъл, на действие и политическа активност. Чрез своите фейлетони, очерци, статии Ботев се стреми да достигне до сърцето на народа, да му покаже, че само той не е свободен, че само той влачи оковите на робството. Борецът-революционер върва силно в пълната и абсолютна човешка свобода. Неговото слово е енергично, картините – раздвижени. Точно тук в последният му фейлетон – “Политическа зима” – ненавистта и разоблечението са насочени срещу лъжепатриотите, срещу българската емиграция, която не се интересува какво става в родината им. Той ги критикува, иронизира, бичува с язвителни обвинениу, но в тях прозира мъката му, породена от непричастието и овчедушието им. Фейлетонното съдържание се разкрива с мотива за съня. Той е един от символите наконтраста светлина-тъмнина. Ботев развива Чинтуловите семантични посоки (“От сън дъбок се събуди”), като вплита в тях мотива за паяжината и кръчмата. “Паяжината” е показва хиническото управление в Империята. Чрез “паяжината” се открояват и други образи и символи. “Паякът” е фейлетонен образ на султата, в мрежтата на който всичко е “мирно и тихо”. Последвали примери на султата българските патриоти започват да “плетат мрежа, за да покрият народа от политическия студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния сняг, от икономическото пиянство”. Със сарказъм Ботев разкрива картината на родната действителност: в България цари беззаконие, “политически студ”, “различни литературни зеленчуци, всякакви политически бурени и всевъзможни научни билки” тровят народа с обещания. А той почеве от всичко има нужда от деен патриотизъм, а не от дребни еснафски душици с “мозъчен ревматизъм”. Не е случайна обстановката, в която е поставен Ботевия герой. Над главата му висят “ферманът с 11-те точки на българското щастие” и портрета на султана, “покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците”. Не е случайно и това, че творецът кара героя да разсъждава с “цариградските патриоти”, както и представата им за културата. Всичко това творецът е разкрил за да проличи още по-силно примирението на българския народ. “Политическа зима” е остро изобличение на всяка пасивност, която пречи на революционната борба. Унищожителния сарказъм на автора е насочен срещу статията на българската емиграция. Най-точно Ботев разкрива българския свят и примирието на българите в статията “Единството спасение на нашия народ е в революцията”. Той пише: “както за една личност отделно, така и за цял народ въобще – за да може той да се развие и да постигне до известна степен в своето нравствено и материално благосъстояние – преди всичко е потребно такова едно условие, което се нарича свобода; а защото това условие не съществува у нас, то и никакъв прогрес не съществува у нас, то и никакъв прогрес, като – речи, е невъзможен”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + 19 =