„Познай себе си и ще познаеш света и боговете” – есе

Какво означава да познаваш себе си? Да знаеш качествата и недостатъците си, начинът, по който се отнасяш с другите, възможностите си. Но само това ли? Да опознаеш себе си значи да си дадеш сметка за грешките, които си допуснал и да не ги повтаряш. Всеки човек греши, но не всеки се учи от грешките си. Някои смятат, че проблемите пред които се изправяме всеки ден са някакво наказание. Но наказание от кого? Не сме ли ние тези, които имаме правото да се виним за каквото и да било? Нима има нещо, по-висше от самите нас, от нашето съзнание? Ние контролираме действията си. Претендираме, че сме способни да управляваме сами живота си, борим се за свободно и независимо съществуване, но допуснем ли някаква грешка, подвиваме опашка и се крием, приписвайки вината на някой друг или „нещо” друго. И що за самостоятелност е това? Крием се, но и ние не знаем от кого или от какво. От Бог? Това е много относително понятие. За едни Бог е всичко, за други почти нищо. За едни Бог е неземна сила и идеал за подражание, за други той е в самия теб. Всичко зависи от характера, възпитанието и най-вече вярата в човека. Според мен съвестта е висшата сила, от която трябва да се страхуваме най-много. Единствено тя е способна да ни вини и наказва за допуснатите грешки. Но никой не може да се скрие от собствената си съвест, защото колко и да залъгваме себе си и околните, дълбоко в себе си знаем, че ние самите сме главната причина за всичко, случващо се около нас. Грешките са само изпитания, а преодолявайки ги и предотвратявайки повтарянето им, ние се изкачваме с едно стъпало нагоре по пътя на самопознанието. Да познаваш себе си? Знаейки как би реагирал в даден момент, знаейки как би се почувствал и какво би казал, ти установяваш как реагира твоята същност, твоето вътрешно Аз. Всеки Аз е различен. Има толкова хора по света и всички те са индивидуални личности, различни, понякога дори странни в очите на другите. Самата индивидуалност на личността се дължи на това, че всеки изгражда сам за себе си правилата и принципите, с които да живее, според това, което знае за собствената си същност. Няма нещо, което да познаваме по-добре от самите нас. Няма човек, с който да сме прекарали толкова време, колкото време сме прекарали в общуване със собствените си мисли. И въпреки всичко, все още има неща, които не сме открили за себе си. Всяко взаимодействие с хората, които ни заобикалят, провокира в нас различни емоции и чувства, някои от които изпитваме за пръв път. Всеки човек, всеки предмет, всичко, до което се докоснем ни помага в опознаването на Аз-а. През целия си жизнен път ние се стремим към самопознание. Може би никой до сега не е успял да опознае напълно същността си, все пак хората се променят, малко или много, поради хиляди причини и обстоятелства. Може би заради това никой не знае какво го очаква (като се изключат външните фактори), за какво е предопределен и кой определя съдбата му. За мен аз съм човекът, който ръководи действията си и аз съм единственият отговорник за последствията в живота си, независимо дали те са благоприятни или не. Но аз не мога да твърдя, че познавам себе си достатъчно добре. Мога да твърдя, че съм разкрила само малка част от това, което всъщност съм и не съм способна да определя какво е Бог за мен и какъв е светът, който ме заобикаля. Но не светът, който аз изграждам в представите си, а самата реалност, на която все още се противопоставям…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 + one =