„Песен за човека” спор за човешката същност

В „Песен за човека”се поставя един от универсалните за всички времена въпроси:същността на човека,предизвикала толкова спорове и разлинни мнения.Вечния проблем за човека е осмислен в диалога между лирическия говорител и дамата-в сблъсака на новата,прогресивна позиция с остарялото,консервативно мислене.В епохата на жестокост,насилие и противоречия човекът страда и греши,дори губи човешкото си лице,но все пак има сила да осъзнае стореното зло,да го преодолее и да види бъдещето през призмата на преродената си обич и изтрадана вяра в живо-та. Вапцаров утвърждава тезата,че е напълно възможно духовното прераждане на личността,когато тя попадне сред истински хора.В разпале-ния спор между дамата ,която мрази човека,и опонента и се открояват две контрасни позиции за човешката същност.Тези два лирически гласа звучат отричащо или утвърждаващо,всеки според своята теза и убеденост.Житейските примери в диспута са картини от живота нравите в съвремието на двамата опоненти.За дамата това,което е прочела като история на едно престъпление, е достатъчно,за да създаде у нея ненавист към човека като същество,което не заслужава защита и подкрепа,а единствено гневно порицание и отвращение: ….насякъл със секира насякал сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и ….после му станало леко. Всичко това може да предизвика само ужас и смут в душата.Дамата има пълно основание да бъде потресена-няма го моралът,нито истинските цинности на живота.На омразата лирическият Аз противопоставя потребността да разбереш човека и да му простиш,когато той е намерил сили да се разкае за стореното зло.Докато в случката която разказва дамата,нестава ясно защо брат убива брата си,то във втория пример причината за злодеянието е подчертана още в началото: Бащата бил скътал пари Синът ги подушил, взел ги насила и после баща си затрил Човекът е достигнал до отцеубииство заради пари,превърнал се е в звяр Душата му е станала безчуствена и празна.Отцеубиецът е наречен „злодея злосторен”и „този субект” –нещо съвсем различно от понятието Човек.До тук като че ли двамата опоненти са на едно и също мнение по отношение на човека,който е стигнал дъното на своето морално падение.Докато дамата не може да прости извършеното престъпление в никакъв случай,то лирическият Аз се опитва да намери и най-малкото зърно добро,скрито в човешката душа.Преобразяването идва тогава,когато „този субект”в затвора попада на хора и станал човек. Истинските хора и песента помагат на заблудения, на заслепения човек да пречисти душата си.Чрез песента злодеят от село Могила изцяло се променя –осмисля грешката си,изтрадва я дълбоко и се разкайва.Осъзнава какво е сторил,както и причините за престъплението си.Песента помага на прогледналия човек да направи извод не само за себе си,но и за света,в който живее: „Ех лошо ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може…….! Песента помага на осъдения на смърт да преодолее страха си от смъртта.Така той приема по- леко Своята тежка човешка жестока безока съдба. Предишният престъпник се е променил изцяло.Той ще си отиде заради сторената грешка,която вече е осмислил.В последните мигове от живота на затворника песента отново е с него.Тя изразява силата и вътрешната увереност на един нов човек,който се разделя с живота със светлина в очите: В очите му пламък цъфтял . Усмихвал се топло,широко и светло Отдръпнал се,после заспал. Мракът и светлината са в ярък контраст в картината.В душата на осъдения на смърт е светло,а от другата страна са затворът и мракът.Човекът се извисява над всичко тъмно,чрез силата на своя душ. „Песен за човека” на Никола Вапцаров е защита на човешката личност. Човекът умира ,силен и непоклатим в своята вяра в бъдещето,с възвърнато човешко достойнство и то с песен…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five + two =