Патриархалния свят през погледа на модерния човек в повестта “Преди да се родя”

Повестта на Ивайло Петров излиза от печат през 1968г. Това е първото и последното издание на тази книга, но това съвсем не намалява стойността на повестта и интереса на читателите към нея. В тематичното отношение на повестта “Преди да се родя” безспорно следва интереса на писателите, които изобразяват бълг. село, живота, традициите и психиката на селянина. Това са първомайсторите Елин Пелин и Йордан Йовков. Що се отнася до зрителния ъгъл, през който е видяно и изобразено всичко това, авторът на тази творба Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец, достойно заслужилия мястото си сред нашите класици. Родовите традиции и ценности са предмет на изображение в неговата автобиографична повест. Авторът говори за реалностите от патриархалният свят с езика на модерния човек. Първият израз на новия ракурс на Ивайло Петров към родовия свят е “непочтително” изображение на кръвно близки хора: “Баща ми, като мнозина от нашия край, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца…” Внимателно се фокусира върху смешното и грозното , селския бит е изобразен грубо и натуралистично. Няма и следа от красота в селския живот, само отблъскваща първобитност и грозота. Дори най-важният елемент на родовите ценности, появата на живот е поставена под съмнение. За женитбата, един изключително важен момент от живота на личността, се заявява в най-неподходящото място и по също така необмислин начин – в обора, без никаква емоционална подговка:”Петре, тази зима ще те оженим…”. В “Преди да се родя” традицията бащата и майката да избират жена за сина си е изобразена в нейната по-груба форма.И тук решението идва от тях, а подтикът не е любов между младите нето пък качества на момичето, а битова потребност. На преден план е поставена не любовта, не дори и щастието на сина им, а самата женитба откъм практическата и грубо житейската й страна – сдобиване с “още две работни ръце”. Единственото, което при първата среща с неговата избраница привлича вниманието му е ръката й: “доста едричка и корава, ръка за сърп и мотика”. Една от десетте божи заповеди, която определя осн. закони на патриархалното е “Почитай баща си и майка си”. Представител на едно ново поколение писатели, разказвачът на повестта изненадва с усмиването на почитани в кръга на семейството неща. Той изобразява баща си и майка си не с преклонение, а с присмех, които не дразни, защото е незлоблив. Въприки това читателят остава с усещането, че тази позиция на повествователя е израз на синовна любов, защото разкрива, че обичта му към близките съществува независимо от мизерията, изостанолостта им, независимо от липсващата им мъдрост. Необикновеният начин да се разказва от свидетелски позиции за неща станали преди дори родителите да се познават, изненадва с оригиналността си. В езика му се наблюдават простонародни думи, както и думи от военна и спортна терминология. Насмешката на разказвача в “Преди да се родя” не е отказ от родовите корени, затова защото той сам е възприел от прадедите си нещата да се наричат с истинските им имена, а миналото да се оценява с мъдростта на зрелия човек. Това е и една от причините за съжителство в текста на разл. епохи. Авторът се е противопоставил на литературните канони и като е смесил комичното със сериозното отношение към света, към рода и към себе си. Пародийно като комичен фарс е изобразен важният битов ритуал-годежът. Любопитен епизод е пазаренето по време на годежа когато сватовете и годежарите наддават и се надлъгват кой струва повече и кой е по-богат. Тук всеки играе добре своята роля. Всичко се свързва със срамни пазарлъци за откуп и зестра, нагласени “кражби” на мома и бракосъчетание под неприличните напеви на пияния поп. От погрешно открадната мома се иска “да се легитимира”. Нетърпението на сватовниците и др. сватбари, очакващи края на първата брачна нощ е представено със спортни термини: “гонг”, “третия рунд”, “ръба на ринга”. По такъв начин тайнството става биографичен факт, мирът започва да прилича на война, любовта – на спорт. С ритуална бяла риза и кръв по нея, символ на моминската девственост, се доказва честта и достойнството и на младите и старите хора от рода. Изпълнен както трябва този ритуал е отворена врата към обществото. В случая личните вълнения, тревогите в душата, колебанията и съмненията не вълнуват никого. Физ. съзряване няма нищо общо с духовния мир, с желанията или с мечтите. За съхранение на рода нямат значение приятелството и любовта, но все пак те присъстват защота личността желае да докаже себе си. Личността напира да се освободи от родовите повели и в “Преди да се родя”. Бащата остава в рамките на рода, живее според патриархалните повели, но синът, героят – разказвач – следващото поколение, скъсва с рода, за да живее в модерният свят, далеч от родното си село в търсене на духовните устои, което е в центъра на устояването на собственото Аз. Едва когато разказвачът започва да строи свои дом баща му е склонен да признае, че синът му става човек. В повестта на Ивайло Петров чутото за живота на рода в миналото се е трансформирало в личностни възприятия, изобразени през погледа на писател с широк интелектуален кръгозор и високи ценннсни критерий за живота.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − thirteen =