Памет, достойнство и завет в словото на Знаменосеца – “Немили-недраги”

В трета глава от повестта Знаменодеца е опора на оцелелита и бедни несретници. Той ги подкрепя, като им дава храна, дава им надежда, предоставя им място да говорят за минали битки, и да плануват нови битки за освобождение. Централен момент в повестта е речта на стария хъш. Той е кален в битки и има най-много опит. Чрез слоното си той вдъхновява и оставя във възторг хъшовете, които са нежелане в негостоприемната Румъния. Те са тъпчени и оставени да гладуват, и да скитат нежелан в Браила. Но тяхната подкрепа да продалжат да вярват и да запазят надеждата си, е в това изпълнено с емоции слово на Знаменосеца. В началото на трета глава храбрите герои си превръщот в изгладнели хора. Те започват да отивот в своето убежище – кръчмата – за да се съберат и да си поговорят за проблемите си, за великите си битки. „Скоро обяда започна шумно, устите засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха.” Този цитат показва, че хъшовете са нетърпеливи да започнат разговорите си. Оживените разговори, които водят по най-различни вълнуващи теми, от дума н адума, се превръщат в разгорещени спорове. Репликите, които си разменят, са пламенни и нападателни „…очите пламнаха и думита станаха по-буйни…”, „Псувните зачестиха и заканите се заповтаряха.”. Последния цитат показва, че репликите са много остри и на моменти обидни. Емоционелното обръщение „братя” показва, че Знаменосеца държи на тези хора, с които споделя мъките и тревогите, но, също така, и спомените, и надеждите. „Благодаря ви, братя мили, за честта.”. Това обръщение към хъшовете показва чувството на възторг, след сато те започват да викат името му. Той влого наистина много смисъл в думата „братя”, която използва не един път в емоционалната си реч. Според стария хъш ценността на хъшовския животе в това да се бият за свободата на скъпото отечество „…нашите славни битки…”, „…помни народът…”. Последният цтат показва надеждата, че хората ще запомнят тези мъченици за свободата на България. „…днес кой ни зачита? Кой не признава?” – тези реторечни въпроси разкриват жестоката истина за хъшовския живот. Тази истина е, че те са мъченици в Румъния,пнежелани от хората там. Те тъпчат хъшовете и не ги зачитат като хора, защото те са несретници в чуждата страна. Контрастът между героичното им минало и безславното, мъчително със своето еднообразие и потискащо принудително бездействие, настояще, е изразено чрез антитезите „левско знаме” – „лъжицата” и „…ази храбрия Странджа…” – „Станахме баби…”. „Всичките станаха прави и мълчаха. Странджата пак вдигна чашата и продължи…” художествената функция на това смълчаване на хъшовете е да покажат уважението си към мъдрото и истинско слово на Знаменосеца. В словото му се разкрива идеята за благородната, всеотдайната и безкористна жертвеност на хъшовете в миналото, за тяхното достойнство и идеализъм. За да окуражи хъшовете като сравнява тяхната съдба и съдбата на сънародниците си, хиперболата „…в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле.” Показва, че, въпреки бедноста и несретата, емигрантите са по-добре от поробените ки сънародници. „Там турцитеглобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански.” Е глаголна градация, която показва още по-тъжната съдба на поробените българи. И обобщаващият извод „Ние сме пона свободни. А като имаме свободата, имаме всичко.”, с които завършва сравнението си между хъшовата и сънародниците им в България доказва, че Странджата вярва, че като имат свобода, дори и в негостоприемната Браила, те могат да продължат да си борят. Хъшовете имат за сващен дълг към отечеството да се съхранят и оцелеят, да не се поддават на апатията и безверието въпреки тежките изпитания. Те са уверени, че скоро ще настъпи часят на истината и отново ще изрекат заветните думи „свобода или смърт”. Върховният момент от речта му – „Народ без жертви, не енарод” – звучи като крилата фраза. „…а да си хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик…” – смисълът вложен в тези думи разкрива ежедневието на хъшовете в чужбина и тяхните незгоди и изпитания. В думите „И ще умрем със слава и в борба, и няма да изсъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили!” – този откъс преплите представата на Странджата за хъшовското „утре” и оптимизмът, който е породен от реакциите на слушателите му. „На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм, сиреч на самоотвержието.” и „ ….внезапно разбуждане на духовете и сърцата…”, тези цитати изразяват промяната у хъшовете след като чуват заветното слово на Странджата. „Бръчков цял трепереше от умиление и възторг.” този откъс показва въодушевеният младеж и голямото ми уважение към старите хъшове „А думите на Странджата силни и трогателни, още ехтяха в ушите му.”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − six =