Паметта и забравата в “История славянобългарска “

Увод: История славянобългарска е първото произведение в новата българска литература, отражение на епохата на Българското възраждане. Пайсий създава своята ” историйца”, за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпо¬щадно отцеругателството и родоотстъпничеството. ТЕЗА: “История славянобългарска“ представлява цялостен поглед към миналото и паметта на българския народ. Проучването на исторически извори и познаването на фактите дава възмож¬ност на автора да подбере най-достоверното и най-значимото от потъналите в забрава събития и да ги поднесе на своя читател,за да му внуши, че българите са имали славно минало, царе и светци. За да помогне на българите,да се осъзнаят като колектив събран от общата територия,език,култура и история,възрожденският монах събира сведения за миналото на българския народ. Той иска да докаже на хората че трябва да се гордеят с България,защото българите са достойни хора и трябва да продължават да бъдат смели и борбени като прадедите си. Чрез творбата си Паисий цели да възвърне в паметта на българите славното, макар й потънало в забрава минало. ИЗЛОЙЕНИЕ: Книгата на Паисий е своеобразна енциклопедия по народознание.В нея има данни за политическата и религиозна история, материал от жития на български светци, за славянските учители. Главният и основен мотив за написването на Историята се крие в националното чувство,самосъзнание и памет на Паисий. В историята на нашето Възраждане той е първата личност с ясно самосъзнание за народността, към която принадлежи, за духовното й състояние и за средствата, чрез които тя трябва да се пробуди. “История славянобългарска” започва с една въвеждаща глава – “Полза от историята”. Според Паисий историята е особено потребна на народите, които се намират под робство. Паисий се чувства задължен да запознае българиския народ си с историята за славното минало. За да постигне личен контакт със своите читатели, Паисий написва своето обръщение “Предисловия към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тази историйца”. Той си поставя за цел да разкрие съдбата на българския народ, да пробуди националната памет на сънародниците си, да им вдъхне вяра в собствените сили, да защити правото и предимството на родния език, да посочи необходимостта от просвета и отхвърляне на робството. Разяждан от” ревност и жалост” за своя народ, Паисий като истински апостол проповядва родолю¬бието, отхвърля заблудите и дълбоко страда от факта, че “някой не обичат да знаят за своя български род,а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език”. Паисий вниква в причините за родоотстъпничеството . Те са свързани с трагичната съдба на народа. Робството поражда страх, прекъсва нишките с миналото, води до забрава и загуба на националното самочувствие. То разру¬шава традициите, унищожава исторически паметници, ръкописи, документи, посяга на многовековното духовно наследство. Робският страх води до при¬мирение и апатия. Посегателството над народната памет, потъпкването на ценностите, незнанието имат за цел подчинение и отказ от род, език, оби¬чай, вяра. Паисий е чувствал страданията на своя народ, чувал е горчивите обиди, които са му нанасяли гърци и сърби,но проявява изключително толерантно отношение към останалите народи, изтъквайки абсолютното право на всеки един от тях да се развива съобразно културните си традиций. Така авторът внушава идеята за самостоятелно развитие на българския народ. Паисий осъжда справедливо, оценява по достойнство постигнатото от съседния балкански народ, но по – голяма нравствена ценност имат искрените човешки взаимоотношения, които доминират при българите. Историята на Паисий е й гневна и този гняв е насочен към тези, които се отказват от своя род и език : “О, неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“. С тези думи средногорския монах иска да ни покаже,че творбата му не е само изповед за славното минало на българите,но и бунт към всички,които се срамуват от своя род и култура. Паисий иска да ни покаже,че българите отцеругателите за него се нареждат до надменните и горделиви,но безнравствени гръдски и сръбски духовници,опитващи се да накърнят националното ни достойнство.С това приравняване възрожденският монах се бонтува и срещу тези народи,които не признават славното ни минало,а дори петнят паметта на великите ни прадеди. Чрез слата на своите аргументи Паисий провокира чувства за национална чест и достойнство. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Творбата “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието но българския народ и неговата култура. Тя е оптимистична, възкресяваща народната памет и самосъзнание на българския народ чрез спомена за славното му минало.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − eleven =