ОТНОШЕНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ КЪМ СМЪРТТА – “ИЛИАДА”

В Омировата поема “Илиада” е описана последната десета година от Троянската война. Наред с бойните действия в произведението се описва и животът на древните гърци. Творбата ни разкрива светогледа и ценностната система на ахейците. Един от интересните проблеми в “Илиада”, свързан с представите на древните гърци за света и човешкото битие, е отношението към смъртта. То се определя от митологичното съзнание, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие, а не като фатално събитие. Отношението им към нея се определя и от ценностната система на епохата, и от представите за смисъла на човешкото съществуване. Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост Омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Макар над война да тегне предопределеността на житейския жребий, той все пак има право на избор – и героите на “Илиада” избират доблестната смърт, която да ги прослави. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение. Представите на древните гърци за смъртта са свързани с представите им за света и човешкото битие. За тях научаваме от описанието на щита на Ахил в XVIII песен. Украсата му е разположена в пет концентрични кръга. В първия, който се намира в центъра, са изковани земята, морето, небето, луната и слънцето, както и съзвездията, защото те представляват първоосновата на света. Във втория кръг са изобразени два града, които представят различни аспекти от обществения живот – веселие, сватби и съдебен процес в единия, нашествия, битки и раздор в другия. Именно тук е пресъздаден животът на хората, тъй като техният начин на живот е най-близък до този на боговете. Третият кръг рисува селския бит, който следва цикличността на природата и смяната на сезоните. Те намират място тук, защото играят помощна роля за градското общество. В четвъртия кръг са изобразени две сцени. В първата читателят става свидетел на конфликт между дивото и опитоменото, а във втората ние виждаме как овчарите пасат овцете и празнуват своите сватби. След прочита на тези сцени можем да направим паралел между градския и селския живот. В последния кръг Хефест изобразил Океана, защото той обгражда света. От описанието на Ахиловия щит ние разбираме, че за древните гърци човешкият живот е в ръцете на боговете. Те са решили на земята да има добро и зло, веселие и нещастие, справедливост и несправедливост. В “Илиада” животът на хората има същата цикличност като тази в природата, а битието следва природните закони. Според древните гърци над смъртни и над богове властва съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Пред нея можеш само да се преклониш и да и се подчиниш. Така постъпва един от централните герои на “Илиада” Ахил. Още в самото начало на поемата той споменава, че му е отреден кратък живот. Продължава да го напомня и по-нататък в произведението. Въпреки това героят не прави нито един опит да се противопостави на мойрите. Той е свикнал с мисълта за краткия си живот. Тя обаче не го спира от участие в рисковани битки. По същия начин и Хектор в разгара на битката с Ахил разбира, че е обречен, но мисълта за надвисналата смърт не го отказва от по-нататъшно участие в боя. Според древните гърци животът е цикличен, поредица от възходи и падения.. Обществото и природата също се движат по този начин. През пролетта растенията се събуждат за живот, през лятото разцъфтяват, през есента постепенно започват да гаснат, а през зимата умират. Но след това отново идва пролетта, когато природата се възражда. И при хората е така. Например животът на Агамемнон е низ от победи и поражения. Атридът извършва грехове, но после ги поправя – отпъжда жреца на Аполон Хриз, който го е молил да му върне дъщерята, от ахейския стан, опитва се да изкупи вината си и успява, но иска като възнаграждение за това пленницата на Ахил Бризеида. Тогава Еакидът отказва да се бие за него и Агамемнон е наказан със загуба в сражението. С поражението си Атридът изкупва свята грешка и Ахил се връща на бойното поле. По този начин Агамемнон постига своята цел и завладява Троя. Така той достига до разцвет в своя живот, но радостта му е кратка, тъй като е убит от съпругата си Клитемнестра. Виждаме, че животът на Агамемнон е като кръговрата на природата – той ту извършва грях и е наказан за това, ту го изкупва и бива възнаграден. За героите на Омир както есен и зима сменят пролетта и лятото на земята, така нещастия и скръб сменят радостта и веселието при хората и също като растенията, човек се ражда, живее и умира, но след него идват следващите поколения, които продължават живота. Отношението на древните гърци към смъртта се предопределя и от митологичното съзнание, което гледа на света като съвкупност от опозиционни двойки. В древногръцките легенди доброто съжителства със злото, справедливостта – с несправедливостта, доблестта – със страха. Жизнерадостният бог Аполон познава и скръбта, когато Дафне, първата му и единствена любов, се превръща в дърво пред очите му. Еросовите стрели носят не само радост и щастие, но и страдания, любовни мъки, а понякога – дори гибел, както е с Нарцис. Одисей олицетворява мъдростта, а Терсит – глупостта. Язон, като символ на наследствените права, е противоположност на Пелий, който е заграбил властта насилствено. Светът на “Илиада” също представлява съвкупност от противоположности. Това разбираме от описанието на Ахиловия щит в 18 песен. Във втория му кръг са изобразени два града – антипода, които разкриват различни аспекти на живота в обществото. Веселието и радостта в единия контрастират със страха и нещастието в другия, демократизмът на първия е противопоставен на анархията във втория, мирната обстановка в единия противостои на войната в другия. След като всяко нещо има противоположност, то и животът има такава и това е смъртта. Древният грък я възприема като естествена част на своето битие. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано с ценностната система на епохата. В нея най-важна е славата, защото тя определя мястото на героя в обществото и във военната йерархия. Доблестта се отъждествява с желанието за бой и безстрашието. Миролюбието и страхът са недостойни качества. Честта е плод на геройската доблест и намира материално изражение в плячката. Благодарение на срама героите не се страхуват от смъртта. Той ги предпазва от обезчестяване. Героите на “Илиада” откриват смисъла на човешкия живот в славата и честта, които са необходими, за да се увеличи престижа на рода. За древния грък славата е обществено признание за проявена войнска доблест. Тя се печели на бойното поле. Там обаче е надвиснала и угрозата от смъртта. Героите в “Илиада” са тласкани към подвизи от желанието да бъдат прославени и пренебрегват тази опасност. Такъв е примерът с Хектор в XXII песен, в която е описан двубоят му с Ахил. На даден етап от битката той разбира, че е измамен от Атина Палада. Богинята го е излъгала, че ще го подкрепя, а всъщност е на страната на Ахил. В този момент Хектор разбира, че не може да разчита на защитата и на други богове. Той осъзнава, че го постига съдбата и му е писано да умре в този двубой. Но героят не пада духом: “Само че няма без смела борба и безславно да падна: нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят.” Хектор предпочита да се прослави като смел герой и да извърши велик подвиг, за да бъде запомнен от бъдните поколения като безстрашен войн. Заради това той напада Ахил без страх. Героят знае, че атаката му сама по себе си е подвиг, защото напада със съзнанието, че е обречен. Хектор надмогва страха от смъртта и я приема като неизбежност и съдба. Когато е необходимо и най-великият войн сред ахейците забравя страха от своята орис. Ахил се включва доблестно в лютите битки, когато се налага. Героите на “Илиада” се стремят към безсмъртни подвизи, каквато е и доблестната смърт. Тя е цената, която смелият войн плаща за безсмъртната си слава. Когато героите имат възможност да избират, те винаги предпочитат да загинат славно, отколкото позорно да избягат от бойното поле. Затова Хектор продължава двубоя си с Ахил. Отношението на древните гърци към смъртта е свързано с представите на епохата за дълг към колектива, рода и мъртвите. Дългът към колектива е много важен. От война се очаква да даде дори живота си в негово име. В 16 песен Патрокъл е съкрушен от многобройните жертви в ахейския стан. Той моли Ахил да се върне на бойното поле, но Еакидът отказва. Тогава Патрокъл пожелава да облече доспехите на Ахил. С това се надява да заблуди троянците и да ги откаже от боя. Така ахейците ще успеят да си починат от изтощителните сражения, а новите попълнения във войската с лекота ще отблъснат морния враг. Тук Омир казва: “Клетият и неразумен Патрокъл така го помоли. Сам с това той си изпроси смърт злополучна и гибел.” Патрокъл желае да помогне на ахейците. В този момент опасността от гибел е много голяма. Въпреки това синът на Меонитий влиза безстрашно в битката, за да спаси ахейската крепост от гибел и унищожение. Докато Патрокъл се подготвя за бой, Ахил призовава мирмидонците да вземат участие в сражението и да дадат всичко от себе си. Напомня им, че отдавна мечтаят за тази възможност. След това и Патрокъл ги подканва да се борят за вожда Ахил и за всички ахейски войски. Речта му пробужда чувството на бойците за дълг. Затова мирмидонците влизат дръзко в битката и без да се страхуват от смъртта погват троянците. Войнската клетва е свързана с чувството за дълг към колектива. Никой няма право да я нарушава, дори да го заплашва гибел. Някои от героите в “Илиада” влизат в битка именно в резултат от дадената клетва. Преди Менелай да се ожени за Елена всички нейни кандидати положили клетва, че ще помагат на избраника й при нужда. Затова след като Парис я отвлякъл, Спартанският цар започнал да привиква положилите тази клетва. Единствено Одисей не искал да я спази, защото се чувствал добре със семейството си, но накрая и той склонил да се включи във войската, заради дадената клетва и братята по оръжие. Родовите връзки в епохата на “Илиада” са важен елемент от ценностната система на героите. Те налагат на война определени задължения. Той няма право да посрами нито себе си, нито своя род. Длъжен е да мисли за честта на бащата и на дедите си. В името на родовите интереси героите на “Илиада” без страх посрещат смъртта. Така и Ахил желае да прослави своята фамилия. Когато се оплаква на Тетида заради несправедливо отнетата от Агамемнон Бризеида, той напомня за две неща – че е кратколетен, и че трябва да се прослави. Тъй като съдбата му е отредила кратък живот, той не се нуждае от чест за себе си, а иска да прослави рода. По същия начин Хектор се впуска в бой с Ахил, дори когато разбира, че е обречен. Героят иска да бъде запомнен, но тъй като ще бъде убит, неговата слава ще се предаде на потомците му. Отношението на древните гърци към смъртта е свързано с представите им за дълг към мъртвите. Почитта към загиналите е основно морално и нравствено задължение. Ахил например силно желае възмездие за убития Патрокъл. Пелидът напада Хектор и рискува живота си, за да отмъсти за своя другар, който се е пожертвал за неговата чест. Накрая Еакидът се гаври с тялото на врага, за да покаже омразата си. Когато най-накрая го връща на Приам, той моли Патрокъл да му прости. По същия начин Евфорб иска да отмъсти за смъртта на брат си, който е убит от Менелай. Троянецът жертва себе си, за да накаже убиеца, но не успява. За героите в “Илиада” единствено смъртта може да бъде компенсация за друга смърт. За древните гърци гибелта е естествен и неизбежен елемент от човешкото съществуване. Въпреки това те виждат и нейната трагична страна. Близките на война страдат, когато той падне убит на бойното поле. В края на XXII песен, в която е убит Хектор, ние виждаме силната скръб на Приам, Хекуба и Андромаха. Когато вижда мъртвия си син, майката захвърля булото си, започва да скуби своите коси и да стене пронизително. Тя смята, че след загубата на Хектор животът и губи своя смисъл. Приам също заплаква и започва да се търкаля в пепелта, с което показва силата на покрусата си. Бащата страда и за другите си синове, но скръбта за Хектор е толкова силна, че е на път да го погуби. При вида на бездиханното тяло на съпруга си, Андромаха припада. По късно тя се свестява и започва да плаче отчаяно. Вдовицата окайва съдбата на осиротелия си син. Не само близките на убития смятат смъртта за трагично събитие. Редовите войници в “Илиада” също се страхуват от нея. Тяхното мнение изразява Терсит. Той обвинява Агамемнон в алчност, заради която са загинали много ахейци. Терсит предлага на войните да избягат от Троя, да оставят Атрида да се радва на своята плячка и сам да се справя с врага. Според него Агамемнон е изгонил Ахил от войната, с което е лишил бойците от храбър защитник. Това е причинило смъртта на повече хора. Терсит желае да се оттегли от войната и така да се спаси от гибелния край. Отношението на древните гърци към смъртта е свързано с представата, че човешката съдба е под властта на боговете. Те са създали свят, който е изграден от противоположности, сред които са животът и смъртта. В този свят съществованието на човека следва същата цикличност като в природата и в този смисъл смъртта е част от кръговрата на живота. Честта и славата са сред най-важните ценности за героите на “Илиада”. Те се придобиват на бойното поле, където опасността от гибел е много голяма. Войните преодоляват страха от смъртта в името на своята чест. Участниците в сражението приемат гибелта като нещо нормално . Често тя увеличава престижа на фамилията. Това се случва, когато героят умре доблестно, без да се страхува. От войните се очаква да дават дори живота си за колектива, за фамилията и за да отмъстят за убитите. Някои герои в “Илиада” смятат смъртта за трагично събитие. Това са близките на боеца. Редовите войници не са готови да умират за честта на други. Възгледите на древните гърци за смъртта са повлияни от религията и ценностната система на епохата, но въпреки това звучат актуално и днес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − 4 =