“Отношението към родната реч днес”

 

Модерният, забързан градски човек все по-рядко обръща внимание на речта, с която си служи. Такива са порядките на бързо развиващата се глобализация и ние вкарани в този водовъртеж лека-полека забравяме като че ли да си изградим мнение по едни иначе важни за нас въпроси. Един от тях е отношението ни към родното слово. Смятам, че модерният човек просто няма отношение към него или поне няма, докато не му се наложи да осъзнае красотата и важността на речта.

 

Светът ни все по-бързо се превръща в едно глобално село. Интернет културата, телекомуникациите, бързо развиващата обществена среда ни превръща в хора нямащи време за нищо, но поне сме добре информирани. Това обуславя светогледът ни като цяло и част от него, разбира се е словото ни. Ясно е, че днес сме далеч по-небрежни като става въпрос за езика. Хилядите способи за интернет комуникация като Фейсбук, Скайп, Туитър и т.н. ни правят доста небрежни – в интернет не е нужно да спазваш особен писмен етикет – важното е да ти се разбира. И това, разбира се, не е само проблем на българския език. На такова „чудо” сме свидетели и в английският, който все по-сигурно се превръща в глобален език. Много култури започват да говорят един опростен английски, който даже си има и има – глобалийски. Да речем в източните култури думата „племенник” все по-често се заменя с израза „синът на сестра ми” и това е съвсем разбираемо, защото е по-просто.

 

Същите процеси бихме могли да видим и в българският. Все по-често български думи се заменят с чуждици. Вече никому не е чудно като се чуе думите „джогинг”, „доунлоадване”, „рефрешване”, „джойнване”, „копи-пейст” и т.н. И това е така, защото е по-просто да използваш една чуждица, отколкото да й търсиш еквивалент в родната реч. Проблемът, обаче е принципен – искаме ли да се превърнем в една „доунлоадваща” нация? Искаме ли да сме една „копи-пейст” страна? Сложен въпрос. На пръв поглед надали има нормален български гражданин, който да иска да затрие националността си.

 

Колкото и да роптаем срещу страната си, българите сме си българи навсякъде по света. Проблемът е, че в забързаното ежедневие, като че ли нямаме време да мислим за речта си. Докато не ни се наложи – ако си българин в чужбина, винаги ще ти стане мило да чуеш едно простичко „Здравей”. Но иначе, ако си в държавата си винаги ще ти е по-лесно да кажеш „хай” или някакво друго сленг-подобие. Не за друго – просто не мислим по въпроса.

 

Като цяло отношението на модерният българин към езика днес е пренебрежително. Ние не ценим езика си, не ценим неговата красота и богаство. Предпочитеме да блогваме и туитваме, отколкото да си поблъскаме главите да намерим български еквиваленти, но това е така, докато не загубим заобикалящата ни реч. Като всяко нещо, ние не оценяваме езика си, докато не го загубим. В чужбина ние много милеем за езика си, но в страната си… просто не мислим за него.

loading...

2 Responses to “Отношението към родната реч днес”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × four =