Отмъщението и прошката в романа “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма

С обаятелните си герои, заплетената си интрига и динамичното си действие поманите на Александър Дюма са любими на много поколения млади читатели.Да защитиш честта на кралицата и да си способен да направиш всичко за приятелите си е не само вълнуващо, но и възпитателно. Такива „мускетарски” приключения те учат на доблест и смелост, на мъжество и себеотрицание. Но не и по-млако поучителна е великата история за отмъщението, разказана в романа „Граф Монте Кристо”. Оклеветен и несправедливо хвърлен в затвора, Едмон Дантес с основание жадува дъзмездие за виновниците. Желанието му за мъст е напълно оправдано заради стоварилата се върху него несправедливост и прекараните години в затвора. Сдобил се със свобода и разполагащ със средства и възможности за отмъщение, той привежда в изпълнение замисъла си. Но дали човек може да влезе в роля на Бог и сам да въздава справедливост? Отмъщението изправя Едмон Дантес на крехката граница между доброто и злото. Като че ли трябва да направи само една крачка, за да се превърне от добър и нравствен човек в убиец и злодей. Злото ве поражда зло, докато героят не достигне до прозрението да прости. Само прошката може да доведе до пречистване. А до прошката може да се стигне най-лесно по пътя на любовта. Романът „Граф Монте Кристо” е създаден по действителна история на беглец от затвора, който се сдобива с богатство, даващо му възможност да накаже тези, които са го пратили зад решетките. От този сюжет мойе да се напише интересен криминален роман, но Александър Дюма създава велик роман за отмъщението и възмездието, вплитайки различни човешки съдби. Сред всички тези герои измъква особено привлекателна, обвита в мистика и загадъчност фигура на граф Монте Кристо. Първата среща на читателя с него е когато той е съвсем млад- деветнадесетгодишен моряк, с най-чисти чувства и намерения. Той е щастлив и има прекрасна годеница, за която скоро ще се ожени. Но както се случва във великите антични трагедии, щастието е нарушено. Чистите мечти на Едмон Дантес са потъпкани и той несправедливо е обвинен в престъпление, което не е извършил. Героят е станал обект на интриги,родени от кариеристични, завистнически, интимни и политически подбуди. Фернан също е влюбен в красивата Мерседес и е готов да я слечели на всяка цена. Данглар завижда на Дантес за повишението и то го изпълва със злоба. Дьо Вилфор съзира в Едмон заплаха не само за баща си, но и за собствената си политическа кариера. Кадрус е движен изцяло от егоизма си. Поради злощастно стечение на обстоятелствата създадението от тях интриги оплитат Дантес в мрежа, от която няма измъкване. Той е невинен, но е хвърлен в затвора, без дори да подозира защо. Замъкът Иф – непристъпният затвор, е място за прозрение в промяна на героя. Ключова е срещата с Фариа, който също е затворен там. Под неговото въздействие Едмон се променя; младежът се превръща в зрял човек, от неук – в образован, от непроумяващ какво му се е случило – в прозрял истината и обзет от желанието за мъст. Споделената тайна за заровеното съкровищепроектира пътя, по който то може да бъде реализирано. Заемането мястото на починалия Фариа е символично. Като се има предвид и възрастта на Едмон, когато той бяга от затвора (33 години – възрастта, на която е разпнат Христос), около героя се наслагва мистичен ореол. Той потъва и възскръсва с ново име – граф Монте Кристо, взел името на острова, на който е заровено съкровището. Неговото наказание също може да се преведе като „Христова планина”. Това мистично – символно наслагване около образа на героя съвсем не е случайно. То още повече засилва впечатлението за бившия Едмон Дантес и настоящия граф Монте Кристо като изключителен, богоизбран, съизмерим дори със самоя Бот. Тръгнал по пътя на отмъщението, героят неведнъж се самоопределя като такъв –че той е ръката на Провидението и на Божия гняв. Подобна нагласа изглежда кощунствена, но и напълно в духа на естетиката на романтизма. Граф Монте Кристо е типичен романтически герой – изключителен, забулен в тайнственост, загадъчност и мистика. В отмъщението си Дантес е търпелив, но неотстъпчив. Хладнокръвно и последователно той проучва хората, заради които е бил хвърлен в затрова. Разравя мръсните им тайни, открива слабостите им, изправя ги пред лицето на краха, унищожението, лудостта и смъртта. Финансовата стабилност на бакнера Данглар е разклатена. Честта на Фернан и Кадрус е опетнена и двамата загиват ( първият от собствената си ръка, а вторият – убит от каторжник). Аристократичното и уважавано семейство дьо Вилфор е почернено от смъртта, която се настанява трайно в дома му. Смъртта на невинния син на Дьо Вилфор кара граф Монте Кристо да се замисли. Отмъщението се оказва опустошителна сила, трудно поддаваща се на контрол. Влязъл в ролята на Бог и взел сам да въздава справедливост, героят е напънат да прекрачи крехката граница между доброто и злото. И все пак доброто в него надделява. Желанието на Едмон Дантес за отмъщение е напълно оправдано. Несправедливостта към него, четиринадесетте години прекарани в затвора, са доста добра мотивация. След като няма справедливост в обществото, защо да не направи всичко възможно тя да възсържествува? Графът наказва жестоко тези, които са се отнесли така към него. Възнаграждава тези, които са помогнали на него и възрастния му баща. Търси начини справедливостта да възтържествува. Но когато започват да умират хора, които не са пряко виновни за страданията му, идва време да се запита дали наказанието, което въздава, не е прекомерно.Пред такива въпроси се изправя героя, когато потапя в смърт и разруха семействата на враговете си. Отмъщението се оказва не толкова сладко, колкото е предполагал. Идва време за прошка. Любовта се оказва средството, което може да превърне желанието за отмъщение в желание за прошка. Мерседес, жената, която е обичал, намира път към сърцето му и измолва пощада за сина си. После помага на дъщерята на Дьо Вилфор за самоунищожението като наказание за злото, което е сторил отново любовта ( на Айде) е тази, която носи избавление. „Граф Монте Кристо” е много повече от приключенски роман. В него има неочаквана дълбочина. Великата история, разказана в него, учи, че прошката е много по-ценна от отмъщението. Само тя може да донесе нравствено пречистване и удовлетворение.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × four =