Отечество любезно, как хубаво си ти!

Големият родолюбец Иван Вазов посвещава цялото си творчество на България. Огромна част от неговата поезия е посветена на българската природа. Единствено от нея творецът черпи вдъхновение, единствено там намира покой и спокойствие. В стихотворението “Отечество любезно, как хубаво си ти!” Иван Вазов възпява буйната, живата природа. Поетът се прекланя пред нейната красота. Стихотворението е изградено в пет части. Първата строфа започва с възклицание, което е и заглавие на творбата. Изпълнено е с възрожденски патос, със страстно желание да бъдат събудени сетивата на читателя за красотата на родната природа. Като на филмова лента се сменят омайни картини, душата се къпе в багрите на цветовете, в лъчистите брилянти на небето. Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти… Втората строфа започва и завършва с риторичен въпрос, въздействащ като възклицание. В нея са разкрити богатствата на разположената на кръстопът наша земя, която е събрала … всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата; Третата строфа с отрицателната форма на риторичния въпрос внася напрежение и полемична нотка. Отечество, не си ли достойно за любов? В тази трета строфа се появява образът на странника. Напрежението расте с натрупването на риторичните въпроси, с накъсването на строфата. Кой странник без въздишка можб да те остави? Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? В четвъртата строфа полемиката прераства в антитеза. На красотата на родната природа е противопоставено бездушието на съвременния човек. Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? В последната строфа човекът е сравнен с дивите животни, загубил способността да харесва и обича и постепенно се е превърнал в жалък и нещастен чужденец, доволен че има “покривката и хляба”. Огромен е укорът към странниците. Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци, и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича. Поставен е най-болезненият проблем за обществото – отчуждението. Читанките започват с Вазовите думи “Отечество любезно, как хубаво си ти!”, защото те изразяват цялото преклонение на поета пред българската природа. Тези думи са актуални и днес с патриотичния си патос. Ние, като българи, трябва да оценяваме красотата на родната природата, защото сред нея намираме тишина и спокойствие в напрегнатото ежедневие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + 12 =