„Отечество любезно, как хубаво си ти!” Иван Вазов

Стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!” е публикувано в стихосбирката на Иван Вазов „Поля и гори” (1884). Повод за написването й са пътуванията на поета из Стара планина, Родопите и Средна гора. Странствайки из родните „поля и гори”, поетът е изключително впечатлен от красотата на българската природа, но и дълбоко натъжен от това, че малцина я забелязват и познават истински. В своята стихосбирка той си поставя за цел да възпее природните забележителности на България, за да събуди у своите читатели чувството на родолюбив и национална гордост от прелестите на отечеството. Жанрът Произведението „Отечество любезно” е лирическо стихотворение. То изразява емоции – възторг пред красотата на българския свят и горчивина от недооценяването му. Написано е в мерена реч и е подчинено на рими и на определен ритъм. То е още хвалебствено стихотворение, защото основното чувство е прославата на родните земи. Първите две строфи имат характера на химн заради доми-ниращите възторг и гордост от красотата на България. Любовта към отечеството е превърната в тържествено национално чувство, което всеки човек с активна гражданска позиция трябва да изповядва. В произведението има и изобличителни елементи – насочено е срещу онези родоотстъпници, които пренебрегват отечеството си и се срамуват от него. Заклеймяването им се постига и чрез изживяваните от лирическия герой състояния на гняв, разочарование, съмнение, горчивина. Композицията: Творбата се състои от пет строфи, всяка от които е от по седем стиха. Образът на отечеството се изгражда чрез постепенното натрупване (градация) на картини, които илюстрират омайното му въздействие. Като композиционен похват се прилага и контрастът. Стихотворението е подчинено на определена строфична организация, чрез която се внушават основните му идеи: Първата строфа въвежда главната тема – красотата на родната природа. Втората строфа представлява развитие на темата. Добавят се нови аргументи в полза на хубостта на отечеството. Неговият образ е поставен в сравнение с други земи и красоти. Третата и четвъртата строфа са изградени на принципа на контраста. Въвежда се темата за недооценяването на родните прелести. Чрез противопоставянето се отличават още веднъж чудните картини на родното пространство. В петата строфа се постига обобщение (синтез). В нея са представени в най-пълна степен посланията на стихотворението. Там е и тъжната равносметка за невъзможността родното да се опознае всецяло само от един човек. Този начин на подредба : -тема – развитие на темата – контраст – обобщение- е характерен за много от лирическите произведения. Специфичен композиционен похват е и повторението (кръговостта) на първия и на последния стих във всяка строфа. Изключение прави само финалът на творбата, който е различен. По този начин се засилва ефектът на последния ред от творбата. От една страна, се привлича вниманието на слушателя, а от друга – именно в този последен стих се дава обобщен израз на авторовите идеи. Темите: Основна тема в произведението е любовта към отечеството. Тя се реализира чрез съвкупността от отделни подтеми като: темата за красотата на родните картини, за даровете и тайните богатства на родните земи. Особено присъствие има темата за чужденеца. Човек може да бъде чужденец дори в собствения си дом и в собственото си семейство, когато не се интересува от тях и не е съпричастен с вълненията им. Стихотворението на Вазов поставя проблем, актуален и днес. Това е проблемът за отчуждаването на хората от природата и от нейните богатства. Природата е източник на вдъхновение, но тя дава знание и сила, които животът далече от нея отнема. Светът на природата пречиства и облагородява човешкия свят. Недооценяването на природните дадености е равностойно на липса на отношение към родината. В стихотворението присъстват и библейски мотиви. Отечеството е сравнено с райската градина (Едем) – прекрасното място, където според библейските книги хората са живели безгрижно и щастливо преди грехопадението. Оприличаването на родината на райско място е характерен мотив за българската възрожденска и следосвобожденска литература. Мотивът за срама, познат още от Паисиевата история, също има важно място в съдържанието на творбата. ГЕРОИТЕ В цялостното звучене на творбата се усеща присъствието на един лирически герой, от чието име се говори. Този тип герой литературната наука назовава лирически говорител. Наречен е говорител, защото именно той е говорещият в стихотворението. Той споделя емоциите си със слушателя непосредствено от първо лице (единствено или множествено число). Във Вазовото стихотворение лирическият говорител се прекланя пред отечеството и пред неговата непреходна красота. Той разкрива своите лични преживявания и емоции – възторзите си пред омайната хубост на родината и възмущението си пред тези. които се отнасят с пренебрежение към нея. Хората – чужденци в собствения си дом – също са герои в стихотворението. Лирическият говорител ги упреква за безразличието и непознаването на родното. В края на произведението обаче той също се причислява към „чужденците”, защото се чувства недостоен за красотата и величието на родината. Той се определя като чужденец и поради това, че не може да опознае и постигне пълната хубост на родния свят. В лирически герой е превърнато и Отечеството. То е одухотворено – придадени са му човешки качества и способности. Изпълненият му с живот образ се постига и чрез промяната на реторичните обръщения. Началното обръщение („отечество любезно”) в хода на стихотворението се заменя с интимното „ти”. Директният зов („отечество”) пък прераства накрая в обръщението „майко Сравняването на отечеството с майка също е характерно за българската лирика. Образът на родината майка е с особено присъствие в поезията на Христо Ботев. ХУДОЖЕСТВЕНИ СРЕДСТВА И ТРОПИ: Силното емоционално въздействие в стихотворението „Отечество любезно” се постига чрез използването на разнообразни художествени изразни средства и похвати. Важно място имат реторичните фигури (реторични обръщения реторични въпроси и реторични възклицания). Богатството от епитети („отечество любезно”, „име свято”) придава плътност и обем на образа на отечеството, а също така изразява отношението на лирическия говорител към него. Внушаването на омайната красота на родния свят се постига и чрез художественото пространство. В началото на стихотворението (първа строфа) вниманието на лирическия говорител е насочено към конкретните измерения на тези красоти – „весели долини” и „планини гиганти”. Постепенно описанието се разширява до обема на целия природен свят – включени са и земята, и небето. Така пространственият план неимоверно нараства до размерите на вселена. Втората строфа полага образа на родното на картата на световното пространство. Тази карта обаче не е конкретна географска карта. Изтокът и Югът в стихотворението са в ролята на обобщения на най-хубавото от човешкия свят. Отечеството е поместено в центъра на света, като събира в себе си най-ценното от него. Сравнението с райските градини поставя образа на родното в друга, по-висша система, която е извън рамките на обикновеното човешко съществуване. История на създаване на творбата. Стихотворението „Отечество любезно” е писано в град Хисар. Още на времето градът привлича с минералните бани и с чистия въздух, с красивата си природа и с останките от римски крепостни стени. Вазов всяко лято прекарва поне месец там. Любимото му място е южната крепостна порта, която се издига на 13 метра Височина. От нея поетът съзерцава местността и често, подпрян на коляно, пише своите стихове. Предполага се, че там е сътворено и „Отечество любезно, как хубаво си ти”. В Хисар Иван Вазов е желан и почитан гост. През 1904 г. със съгласието на поета на неговото име е наречено новооткритото читалище в града. тексът Из пътеписа „Розовата долина и Тунджа” (1886), Иван Вазов … Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее. Само ти, отечество, само твоята божествена природа вечно съхранявате за мене очарованието си, което е пленявало детинството ми и младостта ми… Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гроба ми.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen − 1 =