Опозиция стари-млади в повестта “Българи от старо време”

Опозицията стари-млади е вечно съществуваща,независимо от характера на противоречие-то.В повестта “Българи от старо време” от двете страни на проблема са дребнавото отноше-ние,изостаналостта,сляпото следване на традиционние робски бит и новото начало, стремежа и нуждата от духовен Ренесанс. В основата на произведението е Хаджи Генчо,който олицетворява посредствеността,а в мисле-нето му няма и следа от възрожденски идеализъм.Чрез този персонаж авторът постига едно обоб-щение за наистина “старото” в българското общество.Любен Караве-лов не скрива ироничното си отношение : “Между българите един такъв човек е чисто злато : у другите българи небоскло-нът е не твърде обширен и това,щото тия знаят,знаят го то дядо и баба,а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание и ако майка му е знаяла три,той знае цели тридесет”.Натрупването на положителни качества на героя постига точно обратния ефект – явно той не притежава в дей-ствителност нито една от тези характеристики,а те са само плод на собствените му представи. Фрапиращото в такъв случай е,че такъв човек е учител,а учителят трябва да е носител на нови идеи,да образова младите и да търси изкуството в природата и красотата в човешките взаимоот-ношения.Хаджи Генчо е превърнал училището в чифлик и неговата “начетеност” се изразява в познаването на псалтира.Каравелов осмива килийното училище,защото осъзнава,че за културно-то възраждане не са нужни “призиви” като : “Четете бре,четете!”,изхокани докато учителят си шие шалварите. Хаджи Генчо не е деспот само в своята “Калифорния”,той се държи безогледно тиранично и с най-близките си.За него бъдещето на дъщеря му се изразява с един пазарлък,сключен на чаша ви-но с дядо Либен.Нехае дали Лила желае Павлин за спътник в живота.Достатъчно за него е,че Павлин е син на дядо Либен,а той се разбира с него за “важните неща” от живота като пушките, конете и виното.Хаджи Генчо не счита за нужно дори и с жена си да се посъветва за кого да се омъжи Лила.Той въплащава изцяло остарелия начин на мислене и на поведение,въпреки че мра-зи всичко старо,когато другите хора не го виждат,той върши нещата точно според остарелите си представи за обществено поведение.В своя дом спазва безкомпромисно най-отживелите патриар-хални норми,като не позволява на останалите членове от семейството да сядат на неговата трапе-за.Те ядат отделно и то храна,която чревоугодник като хаджията не би сложил в уста.Авторът отрича този тип хора – груби,деспотични,тесногръди – т.е. консервативните във всяко едно отно-щение. Другият българин от старо време в повестта е дядо Либен.Той е пълна противоположност на Хаджи Генчо със своя младежки дух,запазен през годините.Дядо Либен умее да открива доброто у хората и красотата,която го заобикаля.Не се интересува от хорските предрасъдъци,които са не-избежни,заради невежеството,царящо по това време в българското общество.Дядо Либен е “луд” по душа и се възхищава от всяка горда постъпка или проява на дързост,защото това напомня соб-ствената му младост. Но защо принадлежи на старото време?Защото той обича предизвикателствата,но възпитава си-на си в покорство;защото смята човешката независимост за много важна,но се държи безапела-чионно грубо със слугата си Иван.Дядо Либен е друг тип човек – различен от Хаджи Генчо,но все пак носещ в характера си условности от “старото време”. Младите,тези които ще движат живота,трябва да се противопоставят на закостенялото и лице-мерието в обществото.Павлин и Лила са младите в повестта,които дръзват да се изправят срещу предрасъдаците.За щастие те се обичат и не са ощетени от “пазарлъка”,който сключват родители-те им.Скарването между сватовете е достатъчна причина за развалянето на годежа.Лила трябва да преодолее страха от нарушаването на патриархалните норми.Тя е възпитана в безропотно по-корство от себичния си баща и е изправена пред труден избор.Въпреки че е притискана от мора-ла,натрапен й от традиционната изостаналост в семейството,Лила намира сили да се бори за щастието си.Павлин също е покорен син,но разбирайки,че ще затворят в манастир любимата му,е готов за решителни действия.Той се изправя смело срещу предрасъдъците и е достатъчно добле-стен,за да отхвърли предложението на хаджията да излъже,че е посегнал на честта на Лила.Ново-то,чистата любов трябва да надделеят.За да бъдат нарушени закостенелите норми на поведение е нужна подкрепата на някой стар,но запазил юнашкото си сърце човек – дядо Либен подкрепа младите.Независимо,че го прави само,за да опонира на Хаджи Генчо и защото това му напомня на собствените му лудешки години,дядо Либен прави крачка към възраждането на духа в българ-ското общество. Опозицията между стари-млади в повестта “Българи от старо време” е всъщност опозиция между дребнавото отношение към живота и грандиозното издигане на хуманизма през общочо-вешкия Ренесанс.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × one =