Образът на Фауст

Централният образ в творчестовото на Гьоте е Фауст. Това е произведение, което кара читателя постоянно да си задава въпроса: Какво е човешкия живот? КАкъв е неговият смисъл? В пролога Господ и Мефистофел разговарят. Мефистофел иска да изкуши Фауст, който всъщност е отчаян учен, опознал всичко човешко с изключение на човешкото щастие. Той отива при при магьосничката, която му дава питие, за да бъде вечно млад. Когато той получава питието, вижда се млад и Мефистофел го приканва да подпишат договора, а Фауст казва: “ами защо не го подпиша с обикновено мастило? Не, не, с кръв ще го подпишеш”. И така той подписва с кръв договор с Мефистофел, за да изживее своята младост. Той сключва договор с Дявола, който му обещава вечна младост, богатство и безсмъртие. Условието е никога да не пpоизнася фразата: О, миг, ти тъй си хубав, спри! Фауст удържа на думата си до момента, в който не среща истинската любов. Изричайки фаталното изречение той губи и живота си, и душата си, която е обещал на Сатаната. С помотщта на Дявола Фауст достига до богатството, познанието, магическата сила и до любовта на Маргарита, която той сам погубва. Фауст, който сее около себе си болка и нещастия, поради липсата на скруполи в крайна сметка умира. Поуката от този край, написана от един старец е, че Фауст така и не намерил щастието нито в богатството, нито в науката, нито в могъществото. Може би смисълът на човешкия живот не е нито в богатството, нито в познанията, нито в могъществото, а в истинската любов, която озарява човека и го кара да възкликне, в стремежа си да запази по-дълго това щастие: “О, миг, тъй си хубав, спри!” Всъщност “Фауст” на Гьоте е едно от произведенията, които ни помагат да обогатим познанията си за хората, за красивото и грозното, доброто и злото, за справедливото и несправедливото.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 15 =