Образът на словото в „Азбучна молитва” и „Проглас към евангелието”

Литаратурната дейсност на старобългарските писатели се отличава с жанрово многообразие и с творчески подход към традиционните книжни образи. Създават се творби, вдъхновени от новата писменост на славянските народи и от новоприетата християнска вяра, Възхвалата на делото на първоучителите Кирил и Методий и на буквеното слово е основно чувство в произведенията на старобългарските книжовници. Така в „Азбучна молитва” на Константин Преславски и в „Проглас към евангелието” на Константин Кирил Философ е разкрит образа на словото, силата и ролята му за духовно израстване на народите. Словото писано или устно , е светлина за очите на хората, защото чрез него всеки може да опознае Бога, да изкаже своите молитва, да се прероди духовно. Буквеното слово дава ново самочувствие на хората. В „Азбучна молитва” подреденият акростих дава възможност да се запамети по – лесно азбуката. Словото преобщава към христичнството и необходимостта от утвърждаването му. За средновековния човек всичко добро и ценно идва от Бога. Словото е Божи дар и с божествена сила може да бъде прославено. Непознаващия законите на Бога е сляп и заблуден, а животът му е безсилен. Затова и в „Азбучна молитва” и в „Проглас към евангелието” е внушена идеята да се прослави и внуши значимостта на словото, което да прослави и да утвърди Божието учение, да просветли сърцата и умовете. Заради това слушайте, всички славяни, защото от бога е даден тоя дар… Единствено от Бога може да се получи това „изобилно слово”. То е създадено за хората, за да се спаси от невежеството и греха. слушайте словото, защото от бога дойде Призивът в началото и края на „Азбучна молитва” е отправен към най – висшата небесна сила – Света Троица е свързан с желанието на поета да направи достояние на народа ‘премъдрите чудеса”. Словото е ключът към познанието, за прехода от мрак към светлина. Така в „Проглас към евангелието” се възхвалява ценността и необходимостта от създадената славянска писменост. Свеълината е символ на зрението на душата, чрез зрението човек се приобщава и познава Бога, чийто символ е светлината: Христо иде да събере народите, защото е светлина на целия този свят. Ролята на словото за хората е голяма. То е духовна храна, чрез него се познава божиите заповеди и се живее праведно. Посланието в „Азбучна молитва” за вярващите е да осъзнаят силата на родното „писано слово”, за да имат свое заслужено самочувствие в християнския свят. Със своята писменост – азбуката, създадена от учителите Кирил и Методий, те имат своя „светилник” по пътя към духовното си извисяване. Стихотворната възхвала на славянската азбука, съградена от епископ Преславски, има явна идейна близост с „Проглас към евангелието”. В”Прогласа” писменото слово се утвърждава като „дар божи”, който носи светлина за човешките души. Подчертва се смисълът на славянската азбука като най – силното оръжие срещу мрака и духовната слепота и като път към спасението. А това е най – важното за един народ – да има сигурна духовна опора в несигурния човешки свят. В „Азбучна молитва” звучи ясно радостта и гордостта кактто на автора, така и на неговия народ от духовното приобщаване към Бога. Стихотворението е изпълнено с творчески ентусиазъм да се утвърди един велик културен факт – една нова писменост, която вече осветява пътя напред а всички, жадни за знание и мъдрост. В „Проглас към евангелието” Константин – Кирил Философ пресъздава ролята на словото за славянския народ и за всички народи по света. Авторът доказва, че словото е основополагащо в живота на човека. То дава знания, дарява вечен живот. Словото одухотвоява човека, крепи сърцето и разума му , то дава сили за преодоляване на всяко зло. Вярвайки в силата на създадената славянска азбука и в нейната благотворна роля, кирил призовава за познаването на писмеността, за приемането й и изповедването на християнската религия на родния, разбираем език. И чрез „Азбучна молитва” Константин Преславски оставя свояето завещание на славянския народ – да помни и знае своята азбука и да слави Господ на роден език. Творбата разкрива авторовото преклонение пред делото на първоучителите и патриотичната гордост от факта, че е участник в разпространяването и утвърждаването на писмеността сред славяните.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one + twelve =