Образът на новия човек, разкрит в поемата „Ад” от Данте Алигери – есе

Всяка среща с Дантевата творба „Ад” е среща-размисъл на съвременния човек за пътя и делото, които го водят към Рая или Ада. Светът на отвъдното провокира авторовото съзнание и пред нас застава един нов човек, дръзнал да надскочи средновековната „рамка” на своето време и да разгледа въпроси, забранени за човешкия разум от религиозните догми на църквата.Човекът не познава себе си, страхува се от злото, но и от доброто, „заключени” по странен начин в неговата душа.Тази двойственост на човешката природа е трудна за разгадаване, защото в съзнанието не се редуват „мрак” и „светлина”. Вечният конфликт между духа и материята обезличава човека.Той губи представа за пълнокръвието на живота, който е скрит в чуственият и мисловен свят на неговата природа. Наблюдавайки реалното поведение на човека, неговите емуционални реакции и начина му на живот, данте открива несъответствието между реалният човешки образ и неговото еднозначно отражение за праведност и святост в средновековния морал.Затова Данте показва, че Адът и Раят са вътре в човека, в неговия дух, емоции, плът.А любовта е единствения път, който води човека.Силата на любовното чувство е първият „симптом” за пробуждане на човешкото у човека, за поява на интерес и любопитство към самия себе си.Аскетичният идеал не средновековието за любовта пречи за естественото развитие на личността. Според Данте Алигери божественото е у човека и в неговата мисъл.Трагичният мисловен размисъл в „кръговете” на Ада не само пречиства духа, но извисява и хуманния ръст на човека.Дали читателят стига до извода, че най-важен в света е човека.На него принадлежат и болката, и радостта, и Адът, и Раят. Пътуванета в „отвъдното” своеобразно търсене на земната мъдрост – кое е добро и зло, а определението се търси винаги у човека, а не вън от него.Много грехове върши човекът в земния си път и е подложен на жестоки страдания в „Ада”. Но всеки от тях разбира своите грехове. Надмогването на слабоста е вид спасение от греховете.Душата е пречистена от стадания.Човешкото състрадание към слабостите е любов към човешкото у човека и дълбокото хуманно знание за него е ренесансова мъдрост, до която се докосва Данте в „Ад”.Човекът винаги ще бъде изкушаван от Дявола, но ще се стреми към Бога.Този устрем го прави „божествен” като духовност. Творбата е написана в „Аз” форма, което е доказателство за ново ренесансово мислене в Западна Европа. Човекът търси причините за своята слабост и грехове. Да откриеш своите слабости и да преоткриеш Ада в своята душа, това е присъщо на мислещия човек. Затова често грехът е осъзнат и идва опрощението, което е сила за новия мислеш човек в Ренесанса. Доброто и злото вървят ръка за ръка в човешкия живот. Грехът отпраща духът ни в дълбините на Ада, но страданието пречиства дущата и полита към светлия кръг на опрощението и истината. Дантевата творба „Ад” е размистл за човешкия живот, за падения и изкачвания, за грехове и опрощения, но вярата в човека, в неговия мислещ дух е началото на Ренесанса в Италия.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

9 + twelve =