Образът на “малкият човек” в повестта “Шинел” от Гогол

Сборникът “Петербургски повести” е едно от върховите постижения в творчеството на великия руски песател Николай Гогол.Финалното произведение в сборника е повестта “Шинел“ , завършена през 1842 г.Творбата се превръща не само във финал на една великолепна книга,но и в емблема на Гоголевото творчество. Повестта “Шинел“ е вълнуващ разказ за нерадостната съдба на обикновения човек.Това е човекът с невзрачна външност,незначителна професия и дребна служба.Главният герой на произведението –Акакий Акакиевич Башмачкин,е лишен дори от нормалните човешки радости като дом и семейство.Негови постоянни спътници са бедността ,незачитането и унижението в работата.Самотен и отчужден ,той е загубел живата връзка със света и хората.Стоящ в основата на огромната чиновническа пирамида , “малкият човек“ е обречен на безмълвие и подчинение ,а когато се опита да извиси глас и да протестира срещу недостатъците на обществената система ,жестокият удар на чиновническата машина го смазва и го принуждава да замлъкне завинаги. Акакий Акакиевич е типизиран образ.Героят не е изключителна личност ,макар името му да звучи доста странно дори за времето,когато се е родил.Майка му го кръщава на непопулярен светец от църковния православен календар ,без да съобрази колко неподходящо ще се окаже духовнот име в светския ,земен живот. Героят не блести с външността си.Напротив,външният му вид е доста отблъскващ.Той е надхвърлил средната възраст,нисък и оплешивяващ е .Лицето му е “сипаничаво“ ,косата –червеникава и оредяваща.Бузите са отвратително сбръчкани.Принуден от нищетата ,чиновникът Башмачкин ходи почти постоянно облечен с чиновническата си униформа “вицмундир“ и обут с прилежащште към нея ботуши. На героя не е съдено да се радва и на сполучлива служебна кариера .Той изпълнява дребна длъжност в един “департмент” като редови преписвач на писма.Акакий върши работата си със завидно усърде,дори удоволствие .Но неговото старание не е оценено от началниците и колегите.Висшестоящите не виждат пред себе си човека,а някакв безлично колелце от чиновническата машина.Колегите на героя стигат по-далеч.Те често и злобно се подиграват с него.Рсят върху плешивото му теме накъсани хартии с ехидното обяснение ,че “вали сняг“. Дългата ,механична и еднообразна дейност е осакатила интелекта на прписвача.Отчаяният опит да препише документ, в който само трябва да промени глаголните форми от първо в трето лице,завършва с мъчителен неуспех.Личността на героя е загубеля способността да се развива. Героят няма приятели,негови постоянни спътници са бедността и самотата.Заплатата му е толкова мизерна ,че той заделя с месеци от залъка си ,за да си ушие шинел.Акакий Акакиевич няма собствено семейство,не притежава собствен дом.Живее под наем при възрастна хазяйка.Точно премерени са злобнети подмятания на другите чиновници,че ще бъде принуден да се ожени за седемсетгодишната старица ,за да пести поне от наема. Героят сякаш е лишен от всичко –блидки,приятели,материален комфорт,уважение и професионална кариера.Жива е само неговата “малка“ човешка душа и надеждата ,че унищожителният ритъм на нерадостното битие може да бъде променен.”Оставете ме,защо ме оскърбявате?” е неговият трогателен вопъл ,насочен не само към колегите в службата ,но към живота и света изобщо. Ключ към жадуваната промяна е ушиването на новия шинел.Старият е безнадеждно остарял ,протрит и кърпен.По млазовитите булеварди на студениея Петербург необходимостта от топла дреха е неотменима.Дългата “одисея” по покупката на по-евтин плат и намиране на добър шивач не е неприятна за Акакий.За пръв път от много години той има конкретна цел и се стреми да я постигне.По пътя към постигането и логично идват и контактите с други хора.Акакий Акакиевич се сприятелява с шивача Петрович,черпи го с водка и двамата дълго умуват как в рамките на оскъдните средства да направят така жадуваната дреха. Денят,в който Башмачкин прекрачва прага на департамента с новия шинел е ден на неговата малка ,но ценна победа над трудностите на съдбата.Колеги и началници оценяват тази победа,по друг начин погбеждат към човека с новата дреха.Шинелът придобива символично значение на връзката между героя и другите хора ,на началото на нов живот извън отчуждението.Връхна точка в промененото битие на Акакий е отпрвената му покана “на чай“ в дома на колега.Притеснен в началото ,героят постепенно отпуска сърцето и душата си,смее се на шегите заедно с присъстващште.За първи път той се чувства част от някаква човешка общност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × one =