Образът на “малкият човек” в повестта “Шинел” от Гогол

Произведението “Шинел” написано от великият руски писател Гогол в духа на Натурализма се занимава с проблемите на “малкият човек”-неговите мечти,терзания и микрокосмоса,които той обитава. Гогол разкрива реалистично драматичната съдба на “малкият човек” заклещен в строгата руска бюрократична машина. Повестта ни прави съпричастни с душевният смут на “малкият човек”- Акакаий Акакиевич Башмачки и мъката от разрухата на мъничкият му свят,който се състои от един шинел.За “малкият човек” това не е чисто и един шинел-а Шинелът,който с способен да даде смисъл на иначе безсмисленото му съществуване,шинелът,който преследва дори и след смъртта си. Скромният и лишен от индивуалност чиновник,осъден цял живот да изпълнява службата на титулярен съветник-нисш чиновник,какъвто е бил и баща му.Чувството за обреченост с което е пропит живота на бедният чиновник,чиято единствена радост се състои в старателният препис на букви.Още със своето раждане житейският път на героят е предопределен”Е,виждам-рече старата,-личи си,че такава му е съдбата.Щом е тъй ,най-добре нека се нарича като баща си .Баща му беше Акаккий,нека и синът да бъде Акакий…..Кръстиха детето,то заплака и направи такава гримаса ,сякаш предчувставаше,че ще бъде титулярен съсветник ”Малкият човек” не блести с особена хубост или интелект “нисичък на ръст…малко плешив….с бръчки по двете бузи и с цвят…както се казва хемороиден”,той става всекидневно обект за присмех и подигравки на своите колеги,този факт обаче по никакъв начин не го притеснява тъй като неговата единствена и основна цел е да преписва букви.Той не е способен да защити себе си и мнението си,ако въобще притежава мнение.Единственото нещо което той казва на своите колеги за да се защити от нападките им е “Оставете ме, защо ме оскърбявате?” Развълнуван от тази фраза, младият му колега, който по примера на останалите се е подигравал на бедния човек,. съзрява на каква грубост и деспотство са способни хората изкачени на високи важни постове, и узнава благодатта на нравственото преобразяване Живеещ в общество в което “преди всичко трябва да се каже чинът”,той заема възможно най-ниското място.Неколкократно му биват предлагани по високи постове той обаче ги отказва,тъй като не може да си позволи да поеме риск от срах да не се провали. Той смята,че не би могъл да направи нищо по-сериозно от преписването на букви.. По този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. Добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. В това се състои трагедията на главния герой. Башмачкин получава изключително ниска заплата и това не му позволява да си купи нов шинел,тъй като старият му е вече приличал на “халат” и шивачът отказва да го закърпи,чиновника е принуден да си постави цел по-различна от преписването на букви а именно новият шинел.Новата дреха се превръща в основна цел в живота на”малкият човек”,любовта му към новият шинел дори измества тази към преписването.Всички мисли,желания и душевни трепети на този човек са свързани с притежанието на мечтаната дреха.Образът на”малкият човек” е свързан с проявата на малки и ниски чувства а именно, че Акакий влага цялата си жизнена и емоционална енергия за да притежава нещо материално.Той няма любима,която да сподели неговата любов,той притежава единствено малка мечта,която му дава сили за живот.Явно уморен от съществуването си по ниските чинове,той вижда спасението си в своя шинел.Автора отбелязва,че най-големият враг за Акакакий е “лютият петърбургски студ” ,героят вижда спасението си в топлата прегръдка на новото си шинелче.Когато чиновника получава така бленуваната и изстрадана дреха,той се превръща в нов човек.Със старият “памучен халат” Той изхвърля старият плах и неуверен Акакий.Новия шинел прави “малкият човек “ забележим от всички,той вече не е обект на присмехи и подигравки. Действителността,която обитава Бащмачки е такава ,че всичко се определя от вещите от тяхното притежание или съответно липсата им.Дълго страданият и бленуван шинел се превръща в билет за нов начин на живот.Денят в който Акакиевич получава шинела той бива поканен на вечерно забавление.Вечерно забавление с което той ще замени старото си увлечение към преписването.Новият му шинел превърнал се за миг в билет за щастие му е откраднат,тогава героят губи своята нова самоличност,той остава гол и в буквален и преносен смисъл-незащитен от студа по улиците и от този в сърцата на хората.Акакий останал отново самотен прави отчаяни опити да върне “своята любов” но тогава се сблъсква с други негови “събратя “ също като него окаяни жертви на системата.Системата,чийто верни чиновници са роби единствено на вещите и материалните богатства,чийто чиновници отдавна са изгубили всички добродетели присъщи на човешките същества.Срещайки се с “длъжностното лице” Башмаки отново се сблъсква с петърбургският студ лъхащ от душата на този окаян чиновник.”Малкият човек” издъхва от мъка по своите крехки мечти унищожени безвъзвратно от човешката лошотия и безнравственост,откраднати и изчезнали завинаги от малкото сърце на малкият чиновник Бащмачкин.С незабелязаната му от никого смърт оба4е далеч не свършва историята на Акакий Акакиевич Бащмачки.След смъртта си душата му се ражда за нов живот,живот в който има за цел да защити себе си .С мистичният край авторът набляга на фантастичното,”малкият човек” довършва своите дела които е оставил на земята,обаче вече не в образа на “малък човек” а напротив-на същество което има власт и сила да промени нещата. Повестта,която няма единствената цел да ни разкаже за малкият живот на малкият човек.Тя описва типът “малки хора” които е имало и винаги ще има в живота ни.Тя ни кара да се замислим за своя шинел и за истинските неща които осмислят живота ни.Дали това са вещите и материалните придобивки или има неща по-ценни от това,неща които никой не е способен да ни открадне,защото са скрити в сърцата ни!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − four =