Образът на Крали Марко в текста на народния епос

Какво представлява фолклорът? Това е устно народно творчество, което не се приема за истина. Фолклорни творби са например- народните песни, приказките, пословиците и поговорките, гатанките, скоропоговорките и т.н. Творчеството е свързано с труда и бита на народа. Във фолклора отсъства историческата представа за време. Българските народни песни са извор на мъдрост и красота. Те са послание от далечни времена. Те са историята и културата на народа ни. В тях е българския бит и дух, разказан в образи на велики, силни и борбени мъже, какъвто е и Крали Марко, чийто образ е представен в песента „Крали Марко освобождава три синджира роби”. В текстта на народния епос, главния герой Крали Марко е представен като пазител на българската земя, род и кръв– основни ценности за народа ни. Марко олицетворява силата, гордостта и славата, които трябва да притежава всеки истински герой. При всяка възможност, която му се отдаде, той брани сънародниците си и защитава техните ценности. Епическият герой не е просто представител на българския народ. В текста той е представен като водач на този народ. Ето как образът на Крали Марко, се превръща в модел за подръжание на всички смели българи. Грозната истина(участта на поробените)– нещастието, се вижда ясно. Обезкървавеното тяло на народа става слабо и немощно. Обречено е на загиване. Основните ценности и вярата в справедливостта и свободата, са поставени на унищожение от владетеля- поробител. Но все пак се намира един „свръх“ герой, който успява да освободи „три синджира роби“. Епическия герой е изобразен като мечтание и надежда. В текста на песента се набляга на това, колко храбър, смел и безстрашен е главния герой, като всичко това Марко доказва с действията си срещу поробителите на невинното българско носеление- турците. Неговия образ е изграден като страшилище за врага и избавление за събратята му. От песента разбираме, че силата на юнака е огромна, защото той успява да победи само с един замах тримата „арапи”, които са изклали три села и са навързали три синджира с момци, девойки и млади невести. Към образа на Крали Марко всички изпитват уважение. Епическият герой е представен в песента, като човек с изключетелна духовна сила, понеже, за да се пребориш със седемдесет рани и за „три месеца време“ да отървеш „девет околии, седемдесет бели манастира и осемдесет църкви изпасани“ не е нужна само физическа сила. Друго доказателство за смелостта на главния герой е неговата готовност да се бори с врага. С действията си, героя ясно показва какъв трябва да бъде истинският българин- честен, смел и горд. Храбростта на епическия герой е безкрайна. Той е готов на всичко за своя народ. Готов е на всичко, за да запази вярата на хората и да не се пролива повече кръв, кръвта на поробените, на невинните. Това той доказва многократно, като тръгва да спасява събратята си, въпреки че няма оръжие, и че майка му го е заклела да не пролива кръв в неделя. Въпреки всичко, това бързо бива забравено от всички, дори и от служителите на Господ. Всеки има някаква цел във живота и се бори да я постигне. Хората, които са успели да направят това, което са желали, трябва да служат за образец на тези, които още не са го поискали или постигнали. Не веднъж в песента, епческият герой показва качества, към които всеки се стреми, качества характерни за истинския българин- благородство, храброст, вяра и т.н. Марко не решава да иде „в София на черква“- за да изпояда греховете си, а за да се помоли на бог, да му помогне, та да спре „тия проклети турци“. Но по пътя към църквата отново му се налага да изполва силата си, за да избави сънародниците си. И „нему се сърце зарадва“, когато разбира, че неговото либе е сложило неговата „сабя дамаскиня“ при коня му, защото само така ще може да докаже обичта си към народа. И той прави това, защото силата, която има му е достатъчна, за да надвие трима арапи с един удар. Това му дава славата, която той иска- награда за неговия безстрашен подвиг, сравнен с построяването на три манастира. С действията си той показва, че не прави всичко това за пари, защото раздава „три товара” с пари- два за робите и един за църквата. Единственото, което той иска- е да остане в паметта на хората: „и за мене всички разказвайте: „Отърва ни юнак Крали Марко!” Той успява да постигне целта си благодарение на своите храброст и благородство: „Тъй на Марко име останало, …че е юнак на юнаци, че си Марко равен юнак няма!” Песента „Крали Марко освобождава три синджира роби” ни дава доказателство, че с помощта на словото може да се изгради един образец за хората, към който те да се стремят. Образът на героя, описан в народния епос, олицетворява силата и разума, които трябва да се постигнат. Силата, гордостта и славата на Крали Марко служат за модел за подръжание за обикновените хора и дават ясен пример какъв трябва да е истинският българин.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × five =