Образът на дъжда в миниатюрите на Лилиев

Николай Лилиев е един от най-известините ни символисти. Неговите стихове разкриват копнежа по щастието и желанието за приближаване до един съвършен свят. Стиховете на Лилиев „Тихият пролетен дъжд” и „Кръгозори надвесени” рисуват конкретни природни картини и внушават за нещо лично преживяно. Описанието на сезоните не е главната цел на автора. Природните импресии изразяват определени човешки настоения и чуства. Поетът се прекланя пред природата, защото в нея има хармония и единствено там той може да намери убежище за своите душевни терзания. В двете миниатюри присъства образът на дъжда, но във „Тихият пролетен дъжд” картината е пролетна, а в „Кръгозори надвесени” дъждът е есенен. „Тихият пролетен дъжд” представя най-хубавия сезон, когато природата се събужда за нов живот. Лирическият герой също вярва, че тъгата му ще си отиде и търси ново начало за себе си, където има радост и надежда. Желанието за живот и щастие е изразено чрез глагола „звънна”: „Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха…” Само тихият дъжд може да пробуди угасналата надежда и желанието за обновление. Лирическият герой се надява тишината и тъгата да бъдат заменени от щастие и радост, както пролетта сменя зимата. Новият сезон носи надежда и копнеж към един по-красив и хармоничен свят: „Колко надежни изгряха!” Героят знае, че неговите мечти няма да се сбъднат, защото този красив блян се появява за кратко и изчезва като „тихия пролетен дъжд”. Затова в стихотворението се противопоставят двете душевни състояни: „колко надежди изгряха!” и „колко искрици изтляха!”.Постоянно повтарящия се стих „тихият пролетен дъжд” създава усещане за музикалност, но и за една безвъзвратна загуба. Образът на дъжда в „Кръгозори надвесени” е съвсем различен – това е есенен дъжд, който не събужда надежда, а носи пустота и тъга. Есента води към зимата и е символ на залеза и на природата, и на човешкия живот. Повторението „Ръми,/есен е.” звучи като тъжна мелодия и носи усещане за обреченост. Лирическият герой е самотен и заобиколен от една негостоприемна и нежелана действителност. Той не може да намери място в този свят и броди в мрака, без да може да открие себе си. Изход не се вижда и не може да достигне духовно удолетворение. Миниатюрите на Лилиев създават представата за един хармоничен и красив свят, към който е устремен лирическия герой. Неудолетворен от съществуващата действителност и липсата на перспектива в живота, героят предпочита да избяга в един друг съвършен свят на мечтите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nine − eight =