Образът на Дон Кихот

През 16в. В Испания се появява втората по разпространение книга в света след Библията-романът на Мигел ле Сервантес “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”.Тя събужда огромен интерес,нойто е жив и до днес.Дон Кихот тръгва по света,за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост. Романът “Дон Кихот” е създаден като пародия на рицарски роман.Героите не са богати рицари,принцове и принцеси,забулени в романтиката на екзотични страни,а обеднял идалго,селяни,рядко благородници,обитаващи намиращата се в криза Испания.По този начин приказния разказ за героични подвизи се превръща в описание на едно обикновенно човешко всекидневие. Особеният начин на възприемана на действителността от главния герой се дължи на лудостта му, причинена от прекомерното четене на рицарски романи. Алонсо губи разсъдъка си защото вярва на прочетеното. Въображаемото се превръща в действителност и той става Дон Кихот – борец с/у неправди, който наказва злодеянията.Той предпочита лудостта пред нормалното и прозаичното.Именно в този си негов измислен свят той иска да възкреси рицарските времена,но в същото време се стреми и към създаването на една нова действителност,на един нов свят-на хармония,справедливост и любов.Той осъзнава противоположността на идеалите си и на действителността,но иска да я промени. Героят пътува, за да наказва злото.Облечен в комична форма, Дон Кихот е мъдрец по природа. Неговото безумие, отприщва великата любов, която носи в сърцето си, голямото благородство и силният дух. Дон Кихот е рицар на доста почтена възраст-около 50 год.,което противоречи на традиционния образ на млад и силен герой от рицарските романи. Той е с източена, суха, костелива и прозаична фигура, вместо блестяща ризница, нещастният Дон Кихот има ръждясали доспехи.Носи леген вместо шлем и вярва, че отдавна остарелият Росинант е великолепен боен кон. Всичко във външното описание на Дон Кихот е нелепо и противоречи на традиционната представа за рицаря. Идеалът си за човешка личност писателят формулира в съветите,които Дан Кихот дава на своя оръженосец.В тях се вижда ясната представа за хармония между дух и тяло.По-важна е душата и благородството у човека.Дон Кихот гледа света с по-различни очи.Сложил “розови очила”,смята че всичко може да се промени,стига хората да го пожелаят.Вярва в положителната промяна на хората.Затова и освобождава каторжниците.Вярва,че те могат да се поправят. В думите на Дон Кихот,Сервантес влага известна доза мъдрост и ново мислене.В речта си пред козарите,Дон Кихот споделя с носталгия,че много по-добре би било да се живее в “златните” векове,когато не е имало деление.Всички хора са били равни.Рицарят с носталгия си спомня тези времена.Неговите морални разбирания са ясни и прости.Той не би могъл да понесе насилие и неправда в света. Затова се бори с всички сили против неправдите.Въпреки оптимизма си, в края на романа за него е ясно,че злото в света е непобедимо. Както всички рицари така и рицарят от Ла Манча издига жената на пиедестал.ДК живее в своя свят,в който всичко е свързано с любовта.Неговата избраница е Дулсинея дел Тобоссо,която не е принцеса,а една обикновена селянка.Въпреки това тя вдъхновява действията на рицаря.Всяко негово дело е стимулирано от мисълта за нея. ДК е безкористен и идеалист.Види ли неправда иска да я изкорени.Пример за това е случката с овчарчето.Макар,че вижда своята безпомощност в случая,той не се отказва и защитава овчарчето. Героят вижда светът такъв какъвто би искал да вижда: мелниците стават великани, ханчетата – замъци, овцете – войски.Той е мечтател и романтик.Търпелив и безстрашен,човек на дълга и честта.За него свободата е всичко: “Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека”. Героят е готов да се жертва в името на това да бъде свободен,докато неговия другар Санчо залага на сигурното. Той сам твърди, че по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата”, за него е важно да имаш малко, но да си е твое, отколкото да търсиш недостижимото. Макар,че ДК е благородник по произход той не се държи надменно със Санчо,който е беден селянин.Напротив,той го смята за равнопоставен и доказателство за това,е че го кани да седне с него.Дава му съвети и макар че в началото на романа те са две противоположности към края оръженосецът вече заприличва на своя господар. Макар винаги паднал,унижен ДК не се отказва от идеалите си.Надява се,че доброто може да победи злото.Макар много пъти уверил се в обратното той не се смята за сломен. Макар и не съвсем реално, по детски наивно, Дон Кихот се превръща във въплъщение на доброто, което шества по света.Хората докоснали се до него стават по-добри.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ten − 10 =