Образът на Гергана от “Изворът на белоногата” на Петко Р. Славейков

“Изворът на белоногата” несъмнено показва образа на една силна, трудолюбива, физически и духовно красива българка, затвърждавайки чрез този образ изконните български ценности. Образът на “бялата българка” е силно обвързан с мотива за робството и контрапункта “свое – чуждо”. Персонажът на Гергана се изгражда както от портетното й и поведенческо описание така и от речевата й характеристика, в която е ясно заявена нейната нравствена и житейска позиция. Тя дава националният отговор на чуждите цивилизационни съблазни, отказвайки всичко неестесвено и материално пред силата на любовта, семейството и родината.Именно духовната свобода е онова, което Гергана отстоява толкова решително. Красотата на българката не остава незабелязана, когата тя отива на извора. Везирът, силно впечатлен от нея, я заговаря, придумвайки я да я взeмe със себе си в Стамбул.Тя обаче подхожда изключително дипломатично към ситуацията, благославяйки турчина в обръщението си към него: Жив да си, аго, недей мя! Как ще оставя баща си, майка си, как ще замина? И под претекст, че не може да остави семейството си, отклонява въпроса. Но силно плененият везир далеч не спира до тук: Туй ли се грижиш и мълвиш? Не щеш ли и тях да вземем, Да ги заведем с назе си? Българката отново отклонява въпроса, посочвайки колко ще й липсва градинката, като отново предпазливо използвадумите си, обръщайки се към везира: Мили ми, аго, ливади, свидна ми мала градинка! Ясно се откроява символиката на градината на Гергана – тя е отражение на нейната душевна хармония и вътрешен свят; картина на самата нея– единствена и неповторима. Везирът, виждайки, че много трудно ще я склони да дойде с негопродължава да я убеждава, предлагайки й единственото, което би могло да съблазни обикновеното момиче – живот, заобиколен от лукс, разкош и богатство. Младата българка упорито, но любезно и предпазливо продължава своя отказ – тя е изключително скромна, свикнала да живеес малко, но достатъчно и не се нуждае от охлония живот, който й предлага везира, защото родния дом – далеч не толкова богат и красив, колкото дворците в Стамбул, е най-хубав за нея: Стамбул е, аго, за мене тук, дето аз съм родена, а най-хубави сараи – там онзи моя бащин дом. Що са ми много капии, Когато мога от една да ходя и да дохождам? Що са ми триста прозорци, когато мога всякога от едно само прозорче да гледам слънцето… Турчинът също продължава упорито да я склонява, предлагайки скъпи платове, злато и пари. Гергана, отново, като скромна българка отказва всички тези неща ( за нея е по – важно духовното отколкото материалното ); продължавайки да го благославя: Но аз съм проста селянка, не са ми драги хареми, нито свилени премени, нито жълти жълтици. Тук тя използва и последния си аргумент, а именно любовта: Аз съм се клела, заклела, и клетвата ми вярна е . Първо ми либе Никола, първо венчило той ще е… Това ядосва везира и той открито проявявасвоята сила в словесния двубой, вече като поробителят: Колко си проста безумна! Та що е твоят любовник пред мене и пред властта ми ? Българката също продължава, утвърждавайки думите си – тя е силно отдадена на любовта си към Никола. Дори последващите по-силни думи на везира не поколебават и не разубеждават Гергана: Мойта е воля над тебе; господар съм аз над тебе – аз ще ти бъда стопанин. Следва развръзката – на живота си ми господар, но на волята не си ми. Без воля ставаш ти на мъртво сърце стопанин. Финалната реплика садържа една голяма истина – любовта не става насила. Именно сърцето е онова, което везирът (дори и господар на живота на робинята) никога няма да има, защото то принадлежи само на онзи на когото принадлежи. Затова везирът е безсилен – той има всяка привилегия да прави с българката каквото реши, но не може да вземе или купи любовта й. Именно с тези думи Гергана го побеждава в словесния двубой, отстоявайки свободата си. И въпреки тъжният край, чрез образът й е показано не само нейното нравствено и житейско отношение към турците, но и позицията на целия български народ – колкото и силни да са поробителите, никога няма да убият вярата, достойнството и любовта на робите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − 10 =