Образът на Гергана в поемата “Изворът на белоногата” на П.Славейков

“Изворът”на българското достойнство остава завинаги “вграден”в художественото пространство на Пенчо Славейковата творба ”Извора на белоногата”.Красивата легенда за Гергана ,останала вярна на любимия си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с народнопесенните стихови послания на Славейков.Чрез своето произведение той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители.Това той постига чрез образа на Гергана-идеалната българка за онова време. Гергана е главен герой в поемата”Изворът на белоногата”.Малко женски образи в нашата поезия са очертани с такава симпатия и внимание.Не се касае за външната характеристика ка на девойката, но преди всичко за разкриване на нейната вътрешна красота.Гергана -простата, обикновената жена от народа-е показана с нейната изключителна привързаност към дом и родина, към близки и роден бит,с нейната душевна чистота и благородство,с трудолюбието,скромността и естествеността и с пламенната й защита на правото да обича и да бъде щастлива. Материалните неща в живота не изкушават младата девойка и тя докрай отстоява своите разбирания за любовта си, Гергана се превръща в героиня символ и защитник на родното. Още в началото на поемата Славейков откроява Гергана от останалите моми в селото и извън него. Той я нарича “пиле шарено”, ”кротко агънце”, “бисер между мъниста”. Тези сравнения и епитети разкриват физическата красота, но имат и друг, митологичен смисъл. И агнето и пилето са жертвени животни в обредната практика. По този начин е подсказан трагичният финал. Гергана почита своите родители. Помага им. Трудолюбието тя счита за едно от най-ценните качества на човека. Тя ненавижда паразитното съществувание, затова с чувство на превъзходство заявява на турския везир: Добре съм,аго,аз тука при старий баща и майка, мен не тежи ми шетнята Гергана изпъква като пазителка на националното българско съзнание, тя е твърда и смела патриотка. Въпреки че е беззащитна, намира в себе си сили да се противопостави на стремежа на везира да я потурчи. Диалогът между девойката и везира е диалог, издигнат до апология между два светогледа, две култури, диалог за защита на народните ценности. Приказният живот,който везирът й предлага,не може да я съблазни. Реалистичното й чувство, скромността й подсказват, че в този охолен живот, няма да бъде свободна. Гергана ни убеждава в искреността на думите си, когато заявява на везира, че не би сменила родното си село с Цариград: “Стамбул е,аго,за мене тука дето съм родена. Ако разгледаме релацията господар-робиня, възниква въпросът робиня ли е Гергана? Да, везирът се държи като господар. В желанието си да я омая той бързо издава идеала си за щастие: “…дето ще шеташ на други, други на тебе да шетат”. Но Гергана няма самочувствие на робиня. Тя е израснала в труд и работа- това е нейното щастие. За нея бога е всичко онова, което е създала с труд и на което поетичната й душа е вдъхнала живот. За нея ливадите и градините не са имот, а волна природа. За всяко стръкче тя има радост и ласка, гальовни думи. Гергана е като Златка- златното момиче от приказките. До каквото се е докоснала обичта й-то става незаменимо. Вместо обещаните от везира злато и коприна тя има по-хубави неща- “злат минзухарец в равнище”, “морав стратул бархатен”. Тя има моравите за миндери, небесните сводове сараи. Когато различията в разбиранията между двата герои достигат кулминацията, Гергана издава и съкровената си тайна- любовта си към Никола. Безсилието му пред моралното превъзходство го тласка към бруталност и заплаха. Но и пред жестокостта му Гергана има сила за победа. С живота си тя защитава своята обич и своята вярност. Ако през целия си живот той се е усъщестявал единствено чрез властване, сега тя не му оставя нищо, над което той да има власт. Развръзката не е великодушие на господаря, а поражение прикрито с красива жест. Трагичната участ на Г(вграждането й в чешмата), макар и мотивирана с традиционно-битовите похвати, е дълбоко логически осмислена- това е неизбежната участ на българската девойка в една атмосфера на деспотизъм и тирания, където турския феодал може да посегне върху личната свобода на човека. В образа на Гергана е въплътен идеалът на народа за девойка и жена. Характерът й е цялостен и устойчив, това е характерът на българката, тя е рожба на българската народна традиция. Народност и патриотизъм- ето кое характеризира привлекателния образ на Гергана. Тя е добре изваяна и монолитна романтическа героиня, която защитава своето право свободно да избере родина и любим.Образът- символ за Гергана: там,на чешмата седнала, на месечинка да преде изгражда визуалната представа, която дава основание за аналогия с архитипа на Божията майка. Така образът на Гергана кореспондира със сакралното и се превръща в свещен.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 + thirteen =