Образът на Ахил от „Илиада”

В произведението „Илиада” на Омир чрез съдбата на героите, се говори за обобщения на образа за войната. Това го шрави най-художествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Поемата играе ролята на Библия за древните гърци и представлява своеобразна енциклопедия за живота на античната древност. Ахил е типичен епически герой. Той е най-могъщият сред смъртните и въплъщава в себе си идеала за истинския войн. Физически е красив, едър, рус, със свръхчовешка енергия. Притежава и много ценни морални качества като непримиримост към неправдата, чувство за собствено достойнство, уважение към възрастните заради мъдростта им и способността да разбере чуждата болка. Той също е и честолюбив. Това е показано в свадата му е Агамемнон. Представен е като защитник на равенството според заслугите, а не според по-високото място в обществото. В битките може да бъде жесток и да не познава страх от врага, но извън тях да име нежно и добро сърце. За да подчертае качествата му Омир го описва с постоянни епитети като „бързоног” , „богоподобен” и „кучето на Ориона” . Още в началото „Музо възпей….” Омир ни насочва към представата, че истинският източник на великите дела е богинята, а авторът е само нейн посредник, избран да предаде пожеланията й. Тонът и мотивите внушават преставата за страданията на хората от над-човешки сили. На пръв поглед „Илиада” разказва историята на Троянската война, но певецът не започва от Златната ябилка в сватбата на Пелей и морската богиня Тетида или от отвличането на красивата Елена, съпруга на Минелай, от дома й в Спарта. Липсва и краят на войната, дървеният кон и опожарението на Троя. Вниманието на Омир е изцяло насочен към Ахил и неговия гняв. Той проследява предисторията на главния герой, наказанието пратено от Аполон на ахейците, защото цар Агамемнон е обидил неговия жрец Хриз, който желае да му върнат едничката щерка Хризеида. За цяра загубата на една ценна робиня не е само материална загуба, а и загуба на престиж и самоуважение. Затова той проявява ярки лидерски качества и иска наградата на Ахил и Бризеида за себе си. Силата на Ахил се личи повече в неговото отсъствие, когато той напусне войните разгневен на Агамемнон, Гърците почват да губят надмощие. Едва когато най-близкият му приятел Патрокъл, облечен в неговите доспехи, е убит гневът на героя се пренасочва към убиеца му Хектор. В случая, може а се каже, че Хефест, богът ковач също участва в битката. Той изработва оръжието на Ахил. Изработва му щит, чрез който се показва представата на древните гърци за света. Той ни запознава с техния бит и култура. В центъра на щита са космическите тела, Земята, Небето, Морето, Слънцето, Луната, по ръба на щита, Реката, Океана обикаляща Земята. Между тях, в три кръга, са разположени картини от бита на хората. Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Всяка дейност е показана като ритуал. Дори войната между двата града е представена ритуално. Хефест поражда възхищение в човека към реалния свят. Омировите епитети и други художествени средства изразяват превъзходното състояние на нещата в живота. В кулминационния момент, по време на двубоя, който завършва със смърт за Хектор, двамата герои проявяват основните черти на характерите си. Хектор по-цивилизованият, приканва Ахил да се закълнат победителят в двубоя да не осквернява тялото на победения. За ахееца подобно предложение е немислимо. Той е изпълнен с унищожителен гняв. Оплаквайки своята участ, душата на Хектор слиза в подземното царство на Хадес. Победата обаче не носи спокойствие на Ахил, нито му връща своя другар Патрокъл. Кратколетният живот на древните войни ни внушава, че трябва да се живее достойно и смело, а не с проява на малодушие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 5 =