ОБРАЗА НА ГЕРГАНА – НАЦИОНАЛНИЯТ ОТГОВОР НА ДРУГИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИОННИ СЪБЛАЗИ

Поетът Петко Славейков е роден в гр.Търново, в семейството на беден казанджия.Със своят буден ум, проницателност патриотичност дух и любов към народа , той се изявява като народен будител и поет в епохата на Националното Възраждене. Славейков заедно с Ботев слагат началото на първите български епически поеми.Той написва три поеми от които най-известната е “Изворът на белоногата”. Славейков е обрисувал поетично образа на българката, вярна на род, на домашни обичаи и бит. Образът на белоногата Гергана се е превърнал в символ на народностно остояване и традиционни български добродетели. Славейков описва главната героиня като най-обикновенна девойка от народа, “проста селянка” като използва много епитети и сравнения. Нейната красота е неповторима и единствена. “Гергана пиле шарено, Гергана кротко агънце, кат бисер между мъниста тя била между момите;” Това е характерният образ на едно народно момиче.Дори везирът се възхищава на белотата и.Славейков използва белия цвят защото той е символ на свободата, на наивността и непорочността. Поетът свързва с белотата името на чешмата, със заглавието на своята поема. Белият цвят за Славейков е като част от образа, който той изгражда. Всичко, което Гергана притежава,менците и , ръцете, лицето.Дори тамянът с който Никола прикажда на гроба и, също е бял. Гергана е момиче с много положителни качества.Тя има завидна способност да брани всичко, което обича и който я обича. Достойно за уважение е нейното родолюбие. За нея няма нищо по-свято от нейния дом, нейните родители и нейният роден крой. В спора си с везира Гергана не отсъпва на нито едно негово предложени,съблазън. За Гергана няма нищо по-свидно от “мила ми градина” и от “там онзи моя бащин дом”. Тя знае, че за един човек няма нищо по-важно от свободата и обичта. За нея в другия свят “всичо расте на сила и дето расте том веене…”. На Гергана и стига това, що има : “таз огърлица мъниста и тоз плетен косичник..” Тя не желае да стане “бяла ханъмка”,защото е “проста селянка”. В напрегнатия разговор на Гергана с везира, Славейков разкрива величието на българската народна философия за живота, основана върху верността. “… аз съм се клела,заклела и клетва ми вярна е; първо ми либе Никола първо венчило той ще е …” С думите си : “На живот си ми господар но на воля не ми си ! Без воля стопан ставаш ти на мъртво сърце студено…” Гергана веднага дава на везира да разбере, че тя прдпочита да умре свободна, отколкото да живее в робство,противно на насилствения живот в харемите. След като Гергана побеждава в спора си с везира, той разбира, че волята на тази девойка е най-силното чувство у един българин и по тази причина везирът оставя момата намира. Трагичната участ на Гергана е логически дълбокомислена – това е неизбежната участ на българската девойка в една атмосфера на деспотизъм и тирания кадето завоевателят безнаказано може да посегни върху личната свобода на свеки човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − 10 =