ОБИЧАИТЕ И НРАВИТЕ В “ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ”

“Преди да се родя” е една от най-добрите творби на Ивайло Петров.Още заглавието привлича със своята смислова насоченост.Читателят става свидетел на историята на един още нероден човек. Всеки век,всеки край на нашата страна си има традициии една от тях е сватосването.За да се ожени мъж, първо трябва да му се намери жена,да се правят преговори със семейството й ,ако я дадат-търсят се хубави дрехи на мъжа,ако ли не-я крадат,след това сватбата и чак до раждането на дете. Разказът започва с отчаяното търсене на жена на бащата на разказвача.И вместо Ивайло Петровда запише ,че баща му трябва да се вълнува от предстоящата женитба,той казва:”Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце.” В този важен за човек момент,авторът на обръща внимание на “вълнението”на жениха ,а на бабата ин дядото,които мислят за себе си.Представите на бабата на разказвача,че момите ще се редят пред тяьната порта се оказват напълно грешни.И така се стига до Гочо Патладжана,който естествено веднага им намира мома.Търсенето на мома е едни от обичаитепреди женитбата,но след като е намерена,трябва да бъде посетена от”бъдещия си мъж”.Така всичко се урежда,след като Гочо Патладжана и бащата на разказвача са готови,отиват в къщата на момата. „…хората по онова време бяха прости и неуки,но също като нас смятаха, че битието определя съзнанието и предпочитаха да се омъжват за търговчета или да се женят за по-богати момичета.Иначе любовта ,както и сега си беше истинска любов.” Затова не случайно Гочо Патладжана лъже ,че момчето е търговец. Ивайло Петров отново не изпуска възможността да разсмее читателя, затова вместо да каже, че бащата на момичето е въодушевен по думите на Патладжана, той разбира, че сватовника лъже както обикновено.За съжаление от тази среща с момичето, бащата на разказвача вижда от нея само едно седефено копче и писателят подробно описва как бъдещия зет си представя, че ще се ожени за едно копче.Но след тръгването им от къщата на момата главният герой се сблъсква с ревнив могиларовски ерген,който го изкарва от „строя” за известно време.След подновяването на преговорите :”Двете страни не спяха цяла седмица, обмисляйки условията за предстоящите преговори.”, „бяха тъй воинствено наперени,сякаш не отиваха да се сродяват, а да дадат последно сражение на ония от Могиларово.”. Срещата между двете страни се превръща в истинско икономическо сражение, вместо да поискат по нещо скромно, както повеляват обичаите, двете страни са готови” да си издерат очите”. Но след успешни преговори се стига да открадване на момата. Това съвсем не е обичайно, напротив:”някой моми се открадваха, т.е.”приставаха”,и това се извършваше бързо и чисто като автогол.Други моми трябваше да бъдат откраднати на всяка цена, тъй като бащите не им позволяваха да се омъжват за своите избраници. Имаше и трети сорт моми, които правеха така, че да бъдат откраднати от бъдещите си съпрузи, за да повдигнат цената си пред тях и пред обществото.” И така при кражбата на една мома по традиция трябва да присъства и мъжът, който я обича. Но с главният герой не е точно така, той се скрива и не се показва. По време на кражбата се случва объркване на двете Бери, но после всичко си идва на мястото. След като майката на разказвача я пишат за пристанала, на бързо се организира сватбата, но и тук ,както във всички важни събития, се случват много неловки ситуации. Като например попа, който говори пълни небивалици:”Бре, че ме удари пустата в главата! Ама нали е речено, клин клин избива,ще си пийна още след венчавката. Топло е тук, като в кокоши задник, не може да се диша. Този ми се вижда съвсем зелен, май че няма пълнолетие закооонно, ама щом е толкова мераклия да се жени, нека си блъска ангелите до амина. Пеевите, Пеевите, при тях ще отида, яко же последно, че имат три годишна и в черничево буре я държат, да ги благослови бог вовеки веков.” След сватбата идва ред на първата брачна нощ, там главния герой се страхува да направи първата крачка в брачния живот, но след като се осмелява на сутринта той започва да гърми с пистолета си и писателят не изпуска да напише, че баща му просто иска да се изфука. След време идва ред на „големия ден” –раждането на детето. Авторът отново иронизира факта, че се състезавал с едно теле. И така завършват всички обичаи и нрави в повестта „Преди да се родя” на Ивайло Петров, които той така умело иронизира. Обичаите изграждат културата на един народ, без тях няма да има празници, няма да има важни моменти за човек, които да бъдат празнувани. А ще има само сиво ежедневие, което ще се повтаря всеки ден, без да може да се усети насладата от един празник. Затова не трябва да проваляме празниците и обичаите, а да вземем пример от Ивайло Петров, който ни казва, че забавлението е в основата на нашето щастие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + 14 =