Нравствено-психологическите проблеми в битовите поеми на Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е един от най-видните членове на кръга “Мисъл”. Той, заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров и идеологът д-р Кръстев, са в основата на модерната българска литература от онзи исторически период. Пенчо Славейков е човек превъзмогнал своята неволя и физическия си недъг, минал през много болки и страдания, но успешно надделял над тях, Пенчо Славейков гради основите на модерната литература в творбите си. Той издига в култ нравствения стоицизъм, за него страданието е съзидателна, съграждаща сила. Тъй като самият той е минал през огромни мъки, той може да си позволи да изгражда едно друго, нестандартно лице на болката. Той я вижда откъм нравствено-психологическата и страна, като съзидание и път, по който трябва да мине всяка велика личност, за да достигне върховете на живота. Чрез фразата “Грей величие в човешката неволя” от творбата “Cis Moll” Славейков изказва най-силно и ясно своята теория за това, че за да се изгради велика личност, трябва да се измине дълъг и мъчителен път. Тук Славейков се доближава до Киркегор и Ницше, според които болката е фактор за формиране на силната, водещата личност. На тази личност, която Ницше нарича “свръх човека”, който заради огромните страдания, през които преминава, може да си позволи да игнорира някой етически норми на поведение усвоени от обществото. За Пенчо Славейков, българският фолклор се явява лесно достижима основа за много от неговите творби. Във фолклора се забелязва едно наблягане на природния, чист и неомърсен човек, който отстоява своето право на естетическа наслада, човек, който смело престъпва етичните и морални норми. Но освен този типично народен тип (Стоичко Влаха, Бойко) Славейков открива и друг личностен тип – този на нравствения стоик, човека който превъзмогва болката и трудностите и въпреки капризите на съдбата, съомява да се съхрани като личност. Примери за такива нравствени стоици са Райка и Ралица. Те са близко до християнския модел за личност-стоик. Модел много доближаващ се до гледището на руските хуманисти. Така, посредством народното творчество, преразгледано от Славейков, се виждат два модерни литературни мотива-ницшеанския и толстоиския. Тези теории са силно противоречиви. Ницше защитава теорията, че силната личност, “свръх човека” е освободен или поне не е задължен да се съобразява с всички етични и нравствени норми на обществото. Докато Толстой е на мнение, че всеки трябва да се съобразява с нравствено-етичното, да не се оставя на течението на естетичните пориви.Славейков преплита тези модели и издига на висота личността, търсейки човека у българина, за разлика от Вазов, който търси предимно българина в човека. В този план поемата “Ралица” е едно доказателство на Славейковата философия и представлява интерпретация на фолклорен сюжет в личното творчество на поета. В своята поема “Ралица” Славейков използва фолклорни елементи за създаването на творбата си. Той представя Ралица като събира в нея естетическото и етичното начало. Тя е показана като най-хубавата, най-добрата в селото, неината вътрешна красота рефлектира и я представя и като най-красивата физически. Отново използвайки фолклорни елементи Славейков показва и възлюбения на Ралица, показвайки го също толкова красив и неповторим. Между тях съществува една невероятна любов и силна привързаност, любовната клетва не може да бъде престъпена, Ралица не продава чувствата си и не може да бъде купена от никого, независимо от опитите на Стоичко Влаха. Поемата има трагичен край, което отново показва възприятието на народа, че щастието е краткотрайно и “много хубаво, не е на хубаво”. Стоичко Влаха, за разлика от Ралица и Иво, е подвластен на естетическия си порив и забравя моралните порядки на обществото. Той пренебрегва нравственото и издига в култ красотата. Той бива воден от животинските си инстинкти и извършва най-страшното престъпление, убийство. Той убива в името на естетическия си порив без да се замисли за последствията и мъката, която носи на своята любима. В поемата антипод на Стоичко Влаха е Ралица. Тя е нравствена личност и не се поддава на естетическите пориви, които владеят душата на Стоичко. От самото начало на поемата Славейков ситуира Ралица в едно високо пространство, приравнява я със звездите. Силно е представена и опозицията “небе-земя”. Ралица е в селото(в земното пространство), но е “една”, което я прави уникална и я издига във висините, далеч от земните, битиини събития. В цялата поема се набляга на факта, че Ралица е невероятна и наднормативна. Тя е различна и може да бъде сравнена само с небесните тела. Славейков изгражда Ралица като един модерен персонаж, въпреки фолклорните елементи използвани в творбата, той отново набляга на личността, на индивидуалистта, на наднормативния образ. Поставяйки я в едно ниско,земно пространство, авторът иска да отличи още по-ярко неината индивидуалност. Тя е наднормативна и е предизвикателство за всички в селото, хората я обичат, но тя като различна от другите има мисията да ги извлече от ниските пространства и да ги извиси. Ралица е светла и различна личност. Тя е щастлива и силна, любовта и е ярка и нежна. Точно в този момент, когато щастието е най-силно и личността е във възторг, се случва нещо ужасно. Пободно на участта на Бетовен в “Cis Moll” и на Шели в “Сърце на сърцата”, намесва се съдбата. Стоичко Влаха, воден от естетическия си порив за красота, убива любимия на Ралица. Съдбата е жестока и страшна. Тя разрушава щастието на героинята. Точно в този най-мрачен за Ралица час се вижда неината истинска сила. Макар любовта и да е унищожена, любимия мъртъв, а тя сама, все пак Ралица не губи своята сила. Тя проявява невероятен нравствен стоицизъм и се съхранява като личност. В края на творбата героинята е представена като носител на идеята за противоречивата същност и вечното разделение и обединяване на радостта и мъката, щастието и страданието. Въпреки мъката, която изживява Ралица, тя запазва своята душевност. Славейков остава оптимист и отново изтъква своята теза, че след силна мъка и покруса, личността се въздига още повече, преодолявайки своите проблеми. Ралица остава “от живота ненадломена”. Тя надмогва болката и мъката, макар да не е личност като Бетовен, тя все пак е уникална и неповторима, тя е също толкова силна и светла в душата си. Това изречение от “Cis Moll” “грей величие в човешката неволя” е приложимо и тук, където героинята е “от живота ненадломена”. Ралица е модерен образ, чрез нея Славейков отново изтъква идеята, че силната личност, трябва да превъзмогне трудностите и така се въздига още повече. Тъй като тази идея е и жизнено кредо на поета, в образа на Ралица можем да открием скрит автообраз, още един вариант на идеала за стоицизма и нравственото величие. За разлика от “Ралица”, в поемата “Бойко” Славейков внася доста по-модерни идеи. В образа на Ралица, авторът изразява фолклорната представа за човека, тя е готова, завършена формула за нравствена личност и е идеал за стоик и етичен персонаж, докато Бойко се променя, той е трансформируем образ. В едноименната поема героят е представен в два коренно различни плана. В първата част на творбата, Бойко е дал воля на своите животински инстинкити. Появила се е огромна разлика между нравствено-етично и естетично начало, като надделява естетичното. За него няма по-важно нещо от красотата. След като разбира, че няма да може да осъществи естетическия си порив у Бойко се заражда вътрешно страдание и самоизолация. В душата му настъпва хаос, поривът за любов е толкова силен, че се изкривява и от светъл и красив, става себичен и жесток. Бойко деградира нравствено и се принизява до невероятни нива, доказателства за това е ужасяващата му постъпка. Във втората част на поемата обаче се показва една друга страна от душевността на героя. Той осъзнава огромната си грешка и е потресен до дъното на душата си от собствената си себичност. Той се променя коренно, за да се случи това обаче е нужен мощен катализатор, който да трансформира неговата отрицателна енергия в положителна. За такъв служи добрата постъпка на Райка. Тя до последно защитава и оправдава Бойко. Райка, подобно на Ралица, също е нравствен стоик и ярка индивидуалност. Тя не предава Бойко, тя вярва в него и със силата на вярата си го трансформира и променя. Този жест на доброта от страна на Райка е ключът към промяната на Бойко. Пободно на Йовковия разказ “Индже” или на “Песен за човека” на Въпцаров, жеста и доброто отношение променят отрицателните герои. Вярата в доброто у хората отключва, освобождава именно такова добро. След като погребва Райка, Бойко не иска да прекрачи прага на дома, защото го е осквернил. Дома се трансформира от нежелано място в сакрално, свято. Тази поема много ярко очертава конфликта между нравствено-етичното и естетичното начало у човека. Моралната личност се изправя пред природния човек и надделява. Толстоиското побеждава Ницшеанското в тази творба. Друга творба, в която Славейков използва фолклорното начало и го използва в търсенето на естетика е “Чумави”. В творбата срещаме мотива за мъртвия брат, който възкръсва, за да доведе омъжилата се далеч сестра в родния дом. Авторът използва няколко мотива широко разпространени в народното творчество-разделянето на дома пресъздадено като болест и смърт. Героят Лазар благославя омъжването на сестрата далеч от дома, като по този начин прекрачва патриархалните закони и порядки. Той е модерен образ, различен и ярък персонаж. Лазар позволява на сестра си да иде в Загоре, но по онова време такова далечно преселение на член от семейството е равнозначно на смърт. Никой в семейството няма да я види вече. Тази разполовеност на семейството води до разруха. Цялостта на дома е разрушена и демоните на външния свят могат да проникнат в сакралното местообитание на семейството. Акцентът на автора попада върху запустелите ниви и лозя. Семейството се погубва и разрушава, смъртта завладява душите им. Баладичността на поемата достига своята кулминация, когато Лазар излиза от гроба, за да доведе сестра си при майка им. При срещата между тях те падат на прага и загиват прегърнати. Цялото семейство е покусено от чумата, представена като наказание. Много важна роля в тази творба играе Лазар. Той е дарен със силата да руши и обединява, той отвежда своята сестра, за да дойде момента да я върне отново, прекрачвайки физическите закони. Лазар е модерен герой, активен и силен, достатъчно силен, че да превъзмогне смъртта, да излезе от неините предели и да я победи. Опозиция на Лазар в творбата “Чумави” е неговата майка. Докато той е модерен и силен, тя е затворена в своя патриархален свят и изгубвайки го тя погубва себе си. Тя е типичния образ на майка-страдалка, затворена само в патриархалния свят и не може да бъде отведена от него. Славейков изгражда една модерна основа на славянския романтизъм, той синтезира реалното и фантазията, превръщайки ги в единен образ. Пример за това е творбата “Неразделни”. Основният мотив залегнал в творбата е за любовта и неината невероятна, неизчерпаема сила. Тази тема е широко застъпена в народното творчество, от което е повлиян Славейков при написването и. Героите на творбата стават жертва на патриархалните порядки, не им е позволено нито да покажат, нито да докажат любовта си. Модерното в тази творба се пресъздава от избора. Героите са достатъчно силни, за да разберат, че имат право на избор. Тяхната любов в рамките на живота е невъзможна, неизпълнима и единствения начин да запазят чувствата си е да загинат физически. Те могат или да забравят любовта си, или да я да запазят в смъртта. В този смисъл творбата е апотеоз на безсмъртната любов, любов по-силна от обстоятелствата и порядките на обществото. В този план тя може би малко напомня на Шекспировата творба “Ромео и Жулиета”. В смъртта си героите се превръщат в дървета и сплитат клони във вечността. Любовта им е вечна, нетленна и ненарушима. В този свят те не могат да намерят решение, затова умират, запазвайки чувствата си. В битовите си поеми Славейков използва фолклорни мотиви, за да очертае човешката личност. По-късно той започва да вгражда такива мотиви и в другите си творби. Доказателство за това е стихотворението “Луд гидия”. Образът на музиканта е ключов в Славейковото творчество и представя образа на творецът-избраник. Това произведение напомня много ярко на друга поема на този автор-“Фрина”. И двата образа използват умението си и се откъсват от дребните нравствено-етични норми в обществото. Музикантът, подобно на Фрина, не нарушава сериозно обществените порядки и не се съобразява с битовия ритъм на живота. Творчеството му има магическо въздействие върху обществото, потиска битовите и отключва естествените реакции на обществото. Хората, омаяни от музиката на гидията, захвърлят злободневните си ангажименти и се поддават на естетиката. Тук отново се оформя конфликтът между естетическото и нравствено-етичното. Хората не бива да бъдат отделяни от своята работа, защото така се нарушава ритъма на обществото, но те са силно повлияни от музиката на твореца. Понеже нарушава и спира задълженията на социума, го водят при кадията да го осъди, но дори и той се оказва подвластен на творчеството. Тамбуристът извиква своята магия-музиката, и кара дори и строгия съдия да се поддаде на естетическия порив, който творчеството създава. Красотата на изкуството не може да бъде затворена, тя побеждава всички дребни порядки на обществото. В тази творба тържествува идеята за неподсъдимостта на красотата и мотивът за това, че талантът на твореца е “божа работа”. Творецът не може да бъде санкциониран или пък спрян, той подобно на Фрина, изпъква силно като личност неподвластна на дребните неща, личност изцяло отдадена на високия естетически идеал. В това си стихотворение “Луд гидия” Славейков за пореден път изказва своето мнение, за високото място на твореца в обществения живот. Той чрез своето творчество изразява вековечните истини на живота.Той издига идеята си над злободневните проблеми на обществото и живее чрез нея в един свят на чистота и сила. В творбата си “Орисия” Славейков за пореден пък синтезира представите си за творческата личност и неиното предназначение в човешкото битие. Отново, подобно на “Ралица”, “Сърце на сърцата” и “Cis Moll” творецът е изправен пред капризите на съдбата. “Орисия” осмисля битието на твореца в два плана- участта на роба носещ мъките на времето, но същевременно е и единствен и неповторим, издигащ се над земните проблеми. Физически героят е уязвим, но силата на духа му надвишава многократно тази уязвимост. Творецът е силната и ярка личност, водеща обществото през мрака на неразбирането и невежеството, той е личността водач и лидер. Както в цялото си творчество така и в битовите си поеми Славейков изцяло подкрепя и издига във висините този човек, нравствен стоик и ярък персонаж, който оспява да се откъсне от порядките на множеството. Авторът приветства силната личност и остава оптимист в представите си за съдбините на хората.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one + 2 =