Нравствено изстраданата свобода (“Елегия”, “Моята молитва”, “Борба”)

Прочитайки творбите на Христо Ботев, всеки читател се влюбва в стила и похвата на автора. Той завладява със своята прямост, непримиримост и вникване в същината на проблема. Идеите, за които пише Ботев отразяват робската действителност. Те показват чувствата и емоциите, които вълнуват душата му.В “Елегия”, “Борба” и “Моята молитва” се застъпва мотивът за изстраданата свобода, за трудностите по постигането й, за неистинните й идеали и подбуди на духовенството. И трите стихотворения звучат с елегична нота. Дори първото носи името на този стилв литературата : “Елегия”. В него лирическият герой сякаш води диалог с народа(в началото), който се превръща в монолог, тъй като самият той представя робската картина. Открояват се ясно двете линии на робската същност – на покорните османолюбци – “слепци с очи”, и на будния народ, над който тегне гнетът на игото. Чрез обобщаващото “народа” се показват българите, които макар и покорни са будни духом. Застъпва се мотивът за лицемерието, което се визира в образа на духовенството и чорбаджиите. Чрез “Елегия” Ботев описва личностната си позиция относно свобода, която трябва да бъде изстрадана. Краят на творбата препраща към борбеността и жаждата за духовна и физическа свобода. Така Ботев завзима вниманието на читателя и прави логически мост с “Борба”. В стихотворението се усеща присъствието на елегически похват. Както и в предходната, така и в “Моята молитва” авторът отново загатва за паралелните светове на българите страдалци и на паразитно съществуващите такива. Чрез епитетите “мрачен”, “тежки”, “злобна” авторът внася допълнително чувство за тъга и страдание. Метафорично изказаното “хомот да влачи” също препраща към мъките, с които се понасят трудностите на стремежа към свобода. Целта на автора е не само да покаже теглото на народа през определен етап от съществуването му. Първите шест четиристишия показват божествената сила, към която не е отправена молитвата на лирическия герой. Чрез тях Ботев стеснява границите на представата му за неговия бог. Борбената му натура отрича бога на лъжците и духовниците, защото този бог не помага на българския народ, а само забавя борбата му. Ето затова свободата на “селяците” е изстрадана – защото те трябва да се борят не само с материалния поробител . В годините на робство единствената опора на българите е тяхната вяра проповядвана от лъжедуховници. Затова борбата на Ботев срещу тяхното вероучение за страх пред Бога и примирение пред поробителя става напосилна. Ботев се прекланя единствено пред Бога на разума. Трите стихотворения от голямото литературно богатство, което оставя, представят борбата на лирическия герой със заразата, заплашваща целия народ – слепота за истината. Пламенната борба по пътя към освобождението е съпътствана от лишения(от облагите) и страдание, породено от желанието за запазване на чиста нравственост.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + seven =