Нравствените послания на Алеко Константинов в ,,Разни хора, разни идеали”

“Разни хора, разни идеали” е цикъл от четири фейлетона, в които е показано всичко, което може да покаже един истински майстор на хумора и сатирата. Показателен е фактът, че Алеко Константинов пише тези фейлетони само няколко месеца преди смъртта си, т.е. може да се каже, че те са плод на премислени наблюдения, житейски осмислен опит и творческа зрялост. Под общото си заглавие цикълът представя най – широко обобщение на обществения живот и политическите нрави у нас през деветдесетте години на ХІХ век – време, което не е трудно за разбиране от нас днес поради много общи черти със съвременната ни действителност.За разлика от повечето Алекови фейлетони, тук героите не са действителни лица, а са изведени белетристично, като образи, получени по метода на художественото обобщение. Героите, представители на различни социални категории, са разни кариеристи държавни служители, безскрупулни политици, алчни за лесно забогатяване лъжепатриоти. Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч, изпъстрена с разговорна лексика. В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист. Нищожен човек, който жадува за почести, той си служи с всички средства, за да се издигне. Никакви унижения не го спират – стига да получи по–високо място. На всяка подлост е готов – само да постигне целта си. И с какво майсторство го описва Алеко Константинов, с каква лекота и убедителност, с каква пластичност. Авторът познава тия нищожни човечета, тяхната психология, техния език, стила на говора им. Героят на Алеко търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,той непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха: “Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам”. Авторът има изумителното умение да изгражда образа на героя чрез собствената му реч. Героят сам разкрива себе си с пределна яснота и убедителност. Всяка дума е жива тръпка на неговата нищожна душица. Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:”Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Подлец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет!” Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът. По нататък във втория от очерците под същото заглавие е изобличен политическият престъпник, който е тормозил честните борци през бившия режим и е натрупал злато, а сега е амнистиран и отново излиза на повърхността, за да служи на новото правителство и да се подиграва с истинските борци. Пред читателя се легализират най – мрачни човешки страсти, жажда за открито грабителство. С присъщата си гражданска смелост и доблест Алеко Константинов не се поколебава да включи в разказа действителни събития, разтърсващи обществената съвест. Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:”Законност и свобода,ха-ха-ха!…Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво заблуждение!Не,нещастнико,хлябът си е хляб,а богатата трапеза е наслаждение,твоята стаичка е мрачна килия,а разкошният дом е наслаждение,твоите идеи са вятър,а моето злато е наслаждение”.Наглостта на героя е зловеща:”Ти запази идеите си,аз запазих златото си.Кой спечели,кажи ми,о,честний труженико…ха-ха-ха!”.Като хуманист и демократ Алеко е крайно възмутен от дръзкото поведение на престъпника,но още повече го предизвиква законът,който позволява това.Главното изобличение е насочено срещу решението на правителството,което легализира беззаконието в България и допуска убийците на българи патриоти да се гаврят с идеалите на България и триумфиращо да заявяват,че кървавите им дела”са вършени за спасението,за славата и за величието на България…” В трета част на “Разни хора,разни идеали” писателят характеризира типа на лъжепатриота,за който ако патриотизмът не носи печалби,той е “вятър работа”.Героят се вълнува от съдбата на останалата под робство Македония,но подбудите му нямат нищо общо с патриотизма.Още в началото на монолога си героят въздъхва:”Сега да има някой да освободи Македония,догдето е нашата партия на власт,че аз да те науча тебе какво се казва келепир.” Поклонник на робската мъдрост:”Покорна глава сабя не я сече”,той отрича петвековния стремеж на поколения българи към свобода и стига до циничното твърдение,че султанското благоволение е било придобивка за българите,която прави всякакви революции излишни. Героят се саморазкрива пълно във финала,когато споделя защо така го вълнува освобождението на Македония. “Че да ги пипна аз ония ми ти търговци,две годинки да си обирам каймака-стига ми!Па сетне се оттегли на Охридското езеро,дигни си една вила,па си накриви калпака… Ето туй се нарича патриотизъм,всичко друго е вятър!” Принизяването на патриотичната идея след освобождението и новото време,отличаващо се с безправност и алчност, предизвиква бурния гняв на Алеко и той изважда на показ всички пороци на новото общество. Най – после, в четвъртия си очерк, авторът е излял всичкото си презрение върху еснафина, който се свива в къта на своето спокойствие и не иска да знае какво става в света. Това е егоистът, престъпно равнодушен към неправди, корупция, произволи, към злото в обществото. На борците егоистът казва:,,вие ли ще оправите света?” За него важното е той да е добре. Авторът го залива със своя смях и показва всичката нищожност на неговото съществуване. Сам непримирим борец против обществената развала, Алеко Константинов не е могъл да не изобличи подобни хора. Всеки от героите в”Разни хора,разни идеали” е носител на някакъв тип обществено поведение.Те са художествено обобщени образи с актуално звучене,на които монологично-изповедната форма придава жизнена справедливост. Чрез метода на сатирата и усмиването като използва умело богатството на българският език той постига силно въздействие върху читателите и успява да създаде запомнящи се образи. Неговите фейлетони са възпитавали и възпитават българското общество и спомагат за отвърждаването на ценностната му и морална система.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 + 16 =