Нравствената красота на Гергана в „Изворът на белоногата”

Поетичният поглед на П.Р.Славейков в поемата „Изворът на белоногата” е насочен към родовия дух на българина към неговите нравствени „извори”,формиращи голямата възрожденска мяра за личното достойнство на човека.Идеята за наследената духовна сила на рода е въплатена в художествения образ на Гергана.Нейният нравствен облик е съзвучен с фолклорната представа за човешка красота: „Гергана,пиле шарено, Гергана, кротко агънце, кат бисер между мъниста тя била между момите ; От портретната характеристика Славейков неусетно преминава към нравствено духовните стойности на някога живялата „мамина мила Гергана”.Тя е „кат бисер между мъниста”.Гергана има някаква друга, различна от народнопесенните представи за хубост,непозната красота.Хубостта е в душата и , в нейната нравственост. Много са красивите девойки по „българската земя”.Всяка от тях е „мънисто” от един родов наниз,но легендата е избрала Гергана за „бисер между мъниста”защото по нравствена красота духът и се извисяла над останалите. Особеното, което носи като човешка нравственост Петко Славейковата героиня, се проявява в любовта. На пръв поглед любовният и извор е традиционно познат. И тя, като всички останали девойки в селото, се запознава със своя любим на извора, от който носи прясна вода студена-заран и вечер. Но нейната лична съдба е предопределена от народното предание.Срещата с любовта за Гергана е среща с родово българското: Тя е най-крехкият и красив цвят на българското родово пространство.Изпълнена е с мисъл за родната земя ,с мисъл за българските родови корени.Любовта към родното е въплатена в любовта между Гергана и Никола: „ първо и либе Никола- / вакло огиче пред стадо / помежду селски ергени !”.Двамата герои са носители на духовна родова красота.Миналото и настоящето се срещат в души те на героите.Раздялата е предусетена.Тя е особено предчувствие на поетичното съзнание за предопределено нещастие: „Късно е либе, за китка; месечината си залезе, а петли не са попели- време е сега потайно, грозна, невярна полунощ; Обяснението в любовта е в тъмна „невярна полунощ”-символен израз на тъмната ромска участ за духа на българина.Емоционалният порив на чувството прави човека вътрешното свободен,а Гергана притежава вътрешна свобода на духа.Тя има силата да заяви гордо-сутрин рано,когато „ зора зазори”,своята любов.Робски страх не потиска съзнанието и.Тъмната доби на „невярна полунощ” е в контраст с представите и за човешко достойнство.Тя е направила своя избор.Не иска а крие любовта си.Чувствата и са силни и достойни за уважение, но съдбата е решила друго.На мястото на любовното обричане, извора край село,вместо с Никола-Гергана се среща с турския везир.Той е носител на съдбовното в личната съдба на българската девойка.Два нравствени цвята застават един срещу друг.Гергана защитава българското родово пространство като духовна красота на човешката си същност.Любовта и към Никола е дълбока и искрена обич към родово българското.Тя вече е направила своя избор.Духът и е дал клетва за вярност.Пред настоятелните доводи на везира да смеси българската си принадлежност и да измени на любовния си оброк Гергана остава твърда.дадената клетва за вярност е вече нейна човешка и родова съдба. Росната китка, която е на „чело забола”,и дава неподозирани сили, дошли сякаш от родната земя и хубостта на българската природа,да устои пред властните,нетърпящи възражения покани на везира да бъде „бяла ханъма”,по „чардаци” да ходим и „други”на нея „да шетат”.На всички примамливи предложения Гергана отговаря с думи, пропити с любовта и към родното-неподкупна и чиста: -Добре съм, аго ,аз тука при стари баща и майка. Хубаво всички на село, охоено, аго ,на воля! -Стамбул е ,аго, за мене тука, дето съм родена, а най-хубави сараи- там онзи моя бащи дом. Гергана е избран да защити родовите устои на българското,да завоюва нравствена победа над духа на поробителя.Родовият произход на Гергана е висша духовна ценност.За нея това е първият нравствен ориентир към духовната свобода и човешкото достойнство.Обичта на Гергана към родното ще съхрани легендата,а споменът за опазената чистота на българския дух ще остане за поколенията: Гергана дума продума: -На живот си ми господар, но на воля не ми си! Противопоставени за смисловите значения на „живот” и „воля”.повелите на духа предопределят нравствените устои на живота.За Гергана духовният избор на сърцето стои над всичко.Тя избрала.Това е нейната воля.Ще остане в света на родното.Чистият „бял” извор на духа и ще бъде вграден в паметта на поколенията. Смая се везир с Гергана, вярност в любов и почете, пусна момата свободна и надари я богато после за помен поръча изворът чешма да стане. Гергана не достига до венчило с Никола,тя има друга съдба.Нейко „първо венчило” е жертвеният и любовен оброк пред родната земя.Гергана умира в името на българското родово достойнство.Духът и,е символ на българска нравственост и достойнство. Дълго е „пътуването на българина” през Възраждането към свободата на родината.То започва от Паисиевата „История” и задължително преминава през „Извора на Белоногата” на Петко Славейков.и винаги нравствената сила на духа побеждава трудностите на времето,което за българина има една единствена посока-светлия „извор” на бъдещата свобода. За тази сила на духа допринася и нравствената саможертва на Белоногата Петко-Славейковата Гергана.1

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five + 11 =